Селски пинизи на шефа.(Или с какво ви ядоса прекият ви началник)...

И още:
- Откакто им въведох входна такса, си тръгват само в петък вечер. 

Най-редовният номер: Направи това, това и това. След време: Аз кога съм казвал такова нещо?!?   

Е може и по - зле: Казах ти!
Не, не си. - Не КАЗАХ ТИ! И всякакви спорове са излишни, защото тя не приема ''оправдания''. Но е ок, когато аз ги приемам. И my all time favorite:  ''Ти си свикнала с малко, но аз не мога.''....Абе мога роман да напиша, толкова материал има. В началото ме докарваше до рев, после до бяс, сега ми е смешна.

Имах една шефка с образование-спортно училище. Нищо лошо, но и нищо общо с длъжността, която упражняваше в момента. Любимото й занимание беше, докато пиша нещо на компютъра да седне над главата ми и да обяснява с гордост с кого е била съученичка в спортното- все отбор юнаци именувани Телето, Главата, Шопа и т.н. Най-смешното беше, че четеше какво пиша и се опитваше да редактира. " Що не метнеш някоя анимацийка в текста, нещо по-веселко..." И по никакъв начин не разбираше, че няма как да вмъкна "нещо по-веселко" в оферта до дадена фирма. Понякога се забавлявах с простотиите й, но доста често ме изкарваше от релси...

Доста съм се чудила как толкова прости и ограничени в мисленето хора се назначават на шефски позиции....   Ама явно връзките си казват думата.....

Не е само до връзки. простите хора са нахални и вресливи, та все успяват да се намърдат някъде.

А точно нахални и арогантни до безобразие чак.С нахалство и прогрес,и повечето са некви дошли от майната си.

Какво имаш предвид?

Парашутисти.

Парашутистите не е задължително да са прости и нахални. те могат да бъдат всякакви. Аз говорех за един особен род хора - нагли и нахални, заедно с това доста прости, които с лакти и нокти успяват да си издействат място. Имам такъв пример, но не с шеф.

Не забравяйте и фактора "добри финансови възможности".Мама, тате, мъжО, често срещано е, кифла сложена на мениджърска позиция защото е от семейството.
Лили. знам за кой тип хора говориш, има много такива успели. Не е от значение дали са дошли от село или са родени на пъпа на града.

Моята бивша шефка (работех в агенция за недвижими имоти) пък през повечето  време си редеше пасианси на компютъра или решаваше разни чаршафни кръстословици от жълти вестници,  тоест решавахМЕ, зоащото тя само  ме застрелваше с кръстословични въпроси и ако евентуално не знам отговора,  започваше с тиради - за какво съм учила толкова като не знам  такива елементарни неща , ако пък  отговоря ,пак не било верно, защото не си пасвали буквите...Това докато  набирам нещо на компютъра или водя разговори с клиенти по телефона. Обяснявала съм й, че не се получава, защото бинокИл и  шИфЙор (примерно) не са написани правилно, при което тя пак се  цупеше, че съм се правила на "учена" Не й  се дразнех за тези неща, защото си беше  много сладко същество по принцип и явно имаше комплекси  за нещо незавършено.  Тегавото беше, че и в работата беше също толкова в час . Много случаи е имало, в които просто ми се е искало да се изпаря от срам, но последната капка, заради която и напуснах беше:
 Обажда ми се тя по телефона, че намерила  къща в място Х , на много добра цена, веднага да съм я пуснела в обявите по сайтовете и вестници, да не я грабнели други. Мястото наистина супер и търсено, цената такава, че аз ако имах от къде да  взема на заем, веднага бих го купила. Естествено започнаха да валят обаждания . Записвам всичко,  давам списъка на шефката и очаквам да се разберем кой кога с кого ще ходи на огледи ( само двете си работихме основно) И тя тържествено ми заявява, че отново по-лесната работа ще е за мен - аз ще съм ходила на огледи, нейната  трудна работа щяла да е - да убеди хората да си продадат къщата, щото те дори и идея нямали , че  случайно преминаващата им с колата Шефка харесала къщата и я е обявила за продан

    Сега, ако ми кажеш, че ги е и убедила...

  е, не!!! Тая мнооого си е повЕрвала!!!!   А как е решила за цената?!?

Ще я призная честно.