Селски пинизи на шефа.(Или с какво ви ядоса прекият ви началник)...

  • 26 205
  • 159
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 10 076
Това със завиждащите шефове ми е до болка познато.
Имах такъв, който ме подложи на голяма гонка, когато разбра, че имам по-голямо жилище от неговото.
Не знам дали беше Господ, но му се върна. Не  съм му пожелавала това, което му се случи.

# 151
  • Мнения: 37
Редно ли?


Някои хора едвам успява и единия чифт да си заплатят.. ooooh!

Да, след като не можеш да си вършиш работата без тях .Никой не е длъжен да те търпи , ако са разбрани хора могат да направят един , два пъти компромис след това ти се показва врата и довиждане.

# 152
  • Мнения: 3 745
Редно ли?


Някои хора едвам успява и единия чифт да си заплатят.. ooooh!

Да, след като не можеш да си вършиш работата без тях .Никой не е длъжен да те търпи , ако са разбрани хора могат да направят един , два пъти компромис след това ти се показва врата и довиждане.

Всъщност, ако бяха разбрани хора и си спазваха закона, трябваше да осигурят на всичките си служители, работещи с видеомонитори, преглед при очен специалист, а при нужда - и очила. Не мога да ти цитирам точната наредба, но има такава. А моите очила се счупиха в много особен момент - от няколко месеца усещах, че диоптърът ми може би се е увеличил, но с десетчасовото си работно време нямаше как да си запиша час при офталмолог, т.е. избрах да съм съвестен служител пред това да се погрижа за здравето си.

Въпреки това, за втори път избрах да съм съвестен служител - доколкото мога - и помолих да отложим само задачи, които е възможно, а не да скръстя ръце и да си чакам новите очила, но не случих на разбрани хора, които да ми влязат в положение. Не бяха длъжни, но и нямаше нужда да се държат зле, а после колежките една по една да ме успокояват, че когато боледуват, и тях ги обиждат.

P.S. И аз така направих - един път компромис, два пъти - и казах довиждане. Simple Smile

Последна редакция: пн, 12 яну 2015, 22:05 от Дидичка

# 153
  • Мнения: 7 171
Редно ли?


Някои хора едвам успява и единия чифт да си заплатят.. ooooh!

Абсолютно е редно, да. Не е нужно да са последна дума на модата. Просто евтини очила с диопър, а може и старите да си запазите. Колкото да ви свършат работа докато си направите новите очила.

# 154
  • Бургас
  • Мнения: 10 827
Редно ли?
Някои хора едвам успява и единия чифт да си заплатят.. ooooh!

Абсолютно е редно, да. Не е нужно да са последна дума на модата. Просто евтини очила с диопър, а може и старите да си запазите. Колкото да ви свършат работа докато си направите новите очила.

Ако състоянието на очите ти е такова, че да не можеш без очила, е редно наистина да имаш резервен чифт очила. Не само заради работата, а и заради личното ти удобство.

# 155
  • Мнения: 11 572
Това за отиването преди работно време е повсеместно май. Без никой да го отбележи, но тръгването навреме, леле майко!

Бях без ангажименти и работех в малко хотелче от 14- 22.00. С кеф отивах към 12.00, пиех кафе в бара с колежките, към 13.00 се запътвах към рецепцията. В нас са ми звънели на служебния, няма проблем. Шефката след време реши служебния да остава в склада на камериерката, да не занимава момичетата от бара с резервации след 22.00. Имахме и стационарен в бара.
И съм поканена с вече приятеля ми и семейството му за откриване на бара, нов сезон, вече е 22.40, тя идва и ме пита къде е служебния, някой можело да звънне. При положение че вече не съм на работа и съм гост.
Взех го.

Заведение, лятно. Уговорили сме се за работно време 09..00- 17.00. Едно, че преди да отвори, от 8 бях там да чистим, отивах в 08.40 като започнахме работа, тръгвах в 17.00, исках да изляза с детето в парка, а колегата- барман все закъсняваше и идваше към 17.20-30, аз бях виновна че нямало барман, при положение че оставаха двама сервитьори с една- две маси.

# 156
  • Мнения: X
Да, след като не можеш да си вършиш работата без тях .Никой не е длъжен да те търпи , ако са разбрани хора могат да направят един , два пъти компромис след това ти се показва врата и довиждане.
Това беше най-смешното нещо, което съм чела от известно време.  Rolling Eyes
Хора с твоето мислене определено заслужават шефовете си, били те добри или лоши.

# 157
  • Мнения: 14 705
За завистта на шефовете...върнахте ме мн.години назад.Средно голяма семейна ф-ма.Бизнеса процъфтява,По онова време мобилните телефони и разговорите бяха мн.скъпи.Не бяха масова употреба.Имах от няколко месеца моб.телефон на роднина инвалид с 20мин.безплатни минути.Дори нямаше на кого да се обадя.Трябваше ми ако се наложи да ми звъннат по спешност да реагирам.Никой не знаеше.Една сутрин колежка блъскаше по вратата на тоалетната:звъни ти телефона!Шефката мърмореше за какво си дават парите някои хора.Те също имаха от въпросните телефони,но едва ли не подчинените нямат право на този ''лукс''.После ме подпитваха как си позволявам такава ''екстра'' с мойта заплата.След време две колежки се сдобиха с панелни апартаменти.Пак приказки,разпити.Един вид големи заплати дават и ето какво си позволяват служителите им.Едва ли не трябва да се чустват виновни.Едната се подтисна много.Не стига,че предстоеше дълги години семейството им да го изплаща.Не можа и да се зарадва както си трябва.

# 158
  • Мнения: 6 122
Цитат
Най-редовният номер: Направи това, това и това. След време: Аз кога съм казвал такова нещо?!?

Ау, това е кошмар. Три години работих с такава шефка. Редовно казваше : "направи това" и после ама аз никога не съм казвала, ама не, ама да. Кошмар. Беше семейна фирма, която логично и фалира. Естествено служителите били виновни, защото не вършели нищо като хората, та тя и затова 5 - 6 месеца не им беше платила заплати.

# 159

Общи условия

Активация на акаунт