Селски пинизи на шефа.(Или с какво ви ядоса прекият ви началник)...

Шефа ми е женски полов орган,откърмен от  майката Партия и до ден днешен бозаещ от нея..Паразит,но за съжаление като гледам цялото ни управление/и на фирмата и на държавата/ни е такова..

Все си мислех,че съм видяла от лошо по-лошо, ама това изби рибата    

Сегашният шеф е супер, работи се чудесно с него, но пряката началничка е голяма интригантка. Обградила се е с хора, които и лижат задника, без да са особено продуктивни, а другите трябва да опъват, че и освен това ги плюе пред баш шефа.

Аз съм чувала за 13-та заплата. Дават ти я декември, заедно с декемврийската и януари месец - заплата няма. 

В нашата фирма също няма 13-а заплата...

Да... и аз съм имала прекрасна шефка... такава която гони и малкото млади и амбицирани работници , заради 3 интригантки от фирмата които и лижат г*за и друга работа освен с кой с кого се е таковал и защо   и не излизат от офиса и не могат да вършат , едната е пенсионерка трепери от страх , че някой млад и можещ човек ще и заеме мястото ( защото знае , че не я бива в нищо ) . но ето че шефката ми и се доверява повече от колкото на себе си и само нея слуша ( тя управлява цялата фирма ) има и камери даа из цялата сграда , но явно сплетнята си остава класически метод. Та издържах само 3 месеца там , защото съм голяма непукистка и с усмивка вършех всичко което ме накарат ( и редовните реплики на шефката ми бяха  е хайде де ти по - бързо не можеш ли? Да не си дошла тук да стоиш и аз да ти плащам ? (докато 3те сладурани стояха и си опъваха краката ) Е набързо ми стана бивша шефка , и още няма човек на моята длъжност , и работата им върви много злее , за което се радвам , защото след като напуснах по собствено желание ( първо тя не искаше и получих редица заплахи как нямало да ми плати и т.н накрая като напуснах е казала на бившите ми колеги с които поддържам връзка , че ме е изгонила защото за нищо не ставам ) Аз и пожелавам все така да и върви работата 

Стара история (от 2007 г.).
Назначават ме на работа и собственика на фирмата ми казва. В цеха има 3 ръководни длъжности: търговски мениджър (грижи се за финансовата част, клиенти, приходи, разходи - той е икономист), производствен дирактор (грижи се за организация и планиране на производствения процес) и ти (грижиш се за взаимодеиствите с БАБХ, документация по качество и безопасност, анализи). Аз бях на 25 тогава, но и сега не искам да съм големия шеф и си гледам моята работа. Най-амбициозен от нас беше търговския мениджър и ни се правеше на шеф на всички.
1. Случай. Вика ме той да говорим по някакви въпроси и аз идвам от производството, както съм с рабтните дрехи. По едно време от джоба ми се чува дрънчене. Получила съм СМС. Онзи  "не знаеш ли че в производството е забранено да се носят телефони". Хммм... Собствениците никога не бяха ми го казали това. Още по-странно, че на другия ден собственичката ме повика и ми каза, че задължително трябва да имма служебен телефон, защото не и било удобно да ме търси винаги на личния и ми връчи още един телевон, който да нося не позволено в производствените помещения.
2. Случай. Питам въпросниятърговски мениджър, защо заплащането ми е колкото на току що постъпила дългокрака мадама, която работи в пакетажа, предвид че аз съм мениджар качество. той ми обяснява, че заплатите се решавали от собствениците. Когато отидох да ги питам тях, те бяха очудени, че заплатат ми все още е такава и на бързо ми я увеличиха с 20-30%.

Преди няколко години, още студентка, започнах лятото работа в производствен цех. Шефката работеше на равно с нас и постоянно беше около нас. Редовно бяхме разпитвани за личния си живот, давахме отчет за това какво правим, когато сме почивка и защо го правим. Понякога сме работили  6 дена в седмицата, по 12 часа. След почивния ден биваш посрещнат с репликата " Айде да поработиме малко, вчера цял ден си  си вирила краката"  . Сутрин ако закъснееш те порицават, но ако имаш недовършена работа си длъжен да останеш извън работно време, за да я довършиш. Заплата се получаваше на ръка, от шефа, който ако не беше доволен от цифрите питаше: " Ти г*за ли си си почесвала? Не ти плащам да седиш и да се подпираш ", при положение, че си цял ден на крак  Аз в началото бях  , от където ми тръгна прякор "Пулева". Бяха "забавни" образи....

  Извинявай , посмях се , защото като завърших и аз попаднах на едно такова чудно място , та получавах същите въпроси и работното време беше подобно и си мислех , че става въпрос за едно и също място , но видях че си от София.Мислех , че тези индивиди са единствени на тази планета . но уви за съжаление не са 

Може да има специални наръчници за такова отношение, знам ли

...Тцъ!    Простаци има навсякъде!!!!

о, роман мога да напиша...
Бившия:
-пълна забрана за болнични;
-забрана да говорим, поздравяваме, усмихваме се на служителите от съседните фирми;
-забрана да го обсъждаме с любовницата му т.е опит за контрол над разговорите ни ;
-забрана да ходиш до ВС, да говориш по телефона личния извън почивките ;
Всичко това се съобщаваше в прав текст на нарочно свикани събрания, на които бяхме наричани - цигани, идиоти, малоумни. И никога нищо не беше свързано с  работата ни!
Как пък не се намери някой да го осъди още се чудя. Аз се изнесох бързичко...


За компенсация сегашния:
-джентълмен с класа . За съжаление децата му не са наследили нито едното, нито другото  .
-когато те овиква, го прави по много фин и необиждащ те начин, но същевременно ефективен;
-влага "сърце" в бизнеса си;
- Фирмата ще умре с неговото оттегляне за съжаление. Синовете му са прекалено мързеливи.

Ох Болната ми тема, работя в тази фирма от почти 1 година, но още има неща, които ме изненадват.
Най пресния- от вчера. Работя до 5. В 5 и 5 колежката говори с шефа по телефона за някакви глупости- приятелски, забавен разговор. Отивам до тоалетната и в момента в които се връщам ми казва да се обадя на шефката, да ми каже какво да и напазарувам Аз съвсем сериозно си помислих, че се шегува с мен, но само до момента в които звъня, телефона ми се вдига и без питане, молба или някаква увертюра ми се казва "Трябва да ми купиш пресни гъби, защото сега ми се обадиха, че ще имам гости!" Аз отново    отговарям Къде да ти търся пресни гъби в 5 часа свсъбота, а тя ми отговаря с досада "ох Зара, по нагоре от склада, срещу един кой си магазин има зеленчуков магазин. Освен това ще ми трябва и пилешко филе, но първо ще отидеш за гъби, защото ако няма пресни, ще сменя и ще купиш един какво."
През цялото време буквално бях онемяла от почуда и просто не знаех какво да кажа.
След което с личната си кола отидох до магазина, каза ми да купя още няколко неща и пак с личната ми кола закарах покупките до дома им.
Освен цялото това унижение, сякаш е малко, следва и второ.
Отивам пред тях няма никой, звъня не ми вдигат, след няколко минути ми се връща обаждането и им казвам Долу съм от 5 минути, на което шефа ми казва" Еми ти си долу, ама аз съм още горе" и избухва в смях от това, колко е забавен.
Слезе синът му да вземе торбата и да ми даде парите, подаде ми ги и изобщо не ми погледнах, направо ги прибрах с портмонето си.
След няколко минути следва, ново обаждане от шефа в което ме пита "няма ми да ми благодариш? "
Питам го за какво и ми казва "еми не видя ли, че ти оставих бакшиш?"
Отговаря му "Благодаря ти страшно много, ако си ми оставил, ако не си пак ти благодаря, явно си сметнал, че не заслужавам?
На което последва мълчание, силно се надям от засрамване, макар, че се съмнявам и ми вика. "Добре айде чао."
Видях си след това парите, естествено бяха точни до стотинката.....

По нагоре прочетох, че някоя потребителка са я питали "Къде отиваш да с*реш ли? " - аз също съм получава въпроса и не веднъж. Накрая започвах да отговарям с "Да, защо? " Естествено не се усеща и от време на време продължава да ми задава въпроса...

А моят началник е възпитан, представете си! Той просташки номера не прави. Но затова пък се опитва да върти психологически трикове.
Първият трик, за който се усетих - не знам наивна ли съм или загубена, ама ми трябваха три-четири месеца да се осъзная - беше от любимите му, тип как да прехвърлим работата на друг, без другия да разбере.
Работим си двамата нещо, в кабинета тишина. И отведнъж началникът наддава едно отчетливо, звучно и много изненадано "Хм.. странна работа..."... Аз естетсвено, че съм жена и естествено, че съм любопитна, веднага питам: "Какво има?" А той само това и чака: "Ами в еди-кой-си отчет има май някаква грешка, ама не мога да разбера откъде е..." И преди да се усетя, съм си зарязала моята работа, намерила съм отчета и съм свършила неговата. После вече се изхитрих и аз и спрях да питам кое е странното. След още няколко опита и шефът спря да вика "Хм". 

              " Хъммм "   ми е много познато... И аз в началото не се усещах, че няма как шефката ми да не познава материята по-добре от мен, новобранката. После го възприех като един вид тестване на моето ниво на квалификация, а след това минах на варианта - "Знаеш ли, че и при мен се появи едно "хъммм", сигурно сме разсеяни от влиянието на луната".
              Подсетихте ме едно чудо, което си мислех, че няма аналог    - На един бивш шеф, който задаваше на всички въпроса - "ама ти пак ли отиваш до тоалетната", въпреки че по регламент имахме 10 минути почивка на всеки час работа, една от колежките не се стърпя и му каза: Шефе, искаш да ме придружиш ли? Благодаря ти, но няма нужда, аз все още мога да се бърша сама. 

Хахаха този е доста интелигентен и тактичен, почти успя да ми хареса