Здравейте, намирам се в безизходица и не знам как да постъпя. Ще се опитам накратко да обясня. Живеем в един дом с моята майка, имаме две големи вече деца. От известно време(от както татко почина-2 години), майка ми понякога става просто непоносима. Те бяха изключително близки и това за нея(както и за всички нас впрочем) беше голям шок. Разбирам я, че трудно го преодолява, но... вече не се издържа. Искам първо да отбележа, че тя много ми е помагала винаги, за децата и изобщо за всичко, иначе е прекрасна и баба и майка, но....има едно НО... Аз съм на 40 год., с що годе добра професия, страхотни деца и прекрасен съпруг, апартамента в който живеем е доста голям, по принцип е мой(но преписан ми от родителите), ремонтиран и обзаведен от- до от нас, разполагаме с прилични доходи, които ни позволяват да не сме лишени от нищо, да ходим на почивки и екскурзии редовно и по чужбина, да си задоволяваме нуждите, без да сме богати. Майка ми обаче е вечно недоволна от това какво правим, как го правим, защо, непрекъснато се правят забележки от всякакъв тип и за всичко на мен, мъжа ми и децата и ние трябва да премълчим, защото ако се обадим става страшно. Непрестанно живеем съобразявайки се с нея за почти всичко- например какво говорим или правим, защото тя се обижда от нещо съвсем незначително. Всички се държим с нея добре- и аз и съпруга ми и децата, но само да и се противоречи за нещо, каквото и да е и да не сме съгласни с нея тя се разсърдва, мълчи или най-често се започва скандал, в който ако някой се обади става страшно. В момента е така- тя не ми е вече майка, никой не я обича, пречи на всички и вече три седмици живеем в една къща без даже да се виждаме почти или се разменаваме като непознати. Не искам да е така, децата са притеснени, грозно е, но опитах да я заговоря- нищо не става- тя си била казала последната дума- аз не съществувам за нея. И това за някакви велики глупости, в които тя изговаря безумни неща, чак смешни и след това тя се сърди, а през цялото време ни обижда, как едва ли не за нищо не ставаме, нищо не правим, не можем без нея да се справим с нищо и т.н., което е тотално невярно. Най-лесно е да се изнесем- не го правя, защото знам, че това ще я съсипе, наистина, освен това за нея е много важно мнението на хората- важно е за пред хората всичко да е ОК. Но, вече започва да ми писва и затова моля за мнения. Предполагам, че и аз имам вина, но правя всичко тя да е добре- даже я водим с нас на почивки, за да не остава сама, грижим се непрекъснато за всичко и пак не става....
- Публикувана: 10 юни 2015, 13:51 ч.
- Последно мнение: 2 юли 2015, 23:49 ч.
Какво да правя с майка ми?
Съчувствам Ви,проблема е сериозен.Явно майка ви е силна и манипулативна личност,която след смъртта на партньора се е почувсвала "вън от прожекторите".
Всички тези скандали са ,за да се почувства важна и значима и да е сигурна,че всичко все още се върти около нея.
Ако е възможно,проведете още един сериозен разговор и твърдо отстоявайте позицията си,че най-важно е вашето спокойствие и това на съпруга и децата ви и няма да позволите намеса,забележки и скандали.Не зная на каква възраст е,но може да се касае и за начало на старчески изменения,които са различни за различните хора и понякога се изразяват различно.
Знам,колко е трудно когато ролите се сменят,но родителите трябва да се съобразяват с порасналите си деца ,а това не винаги е лесно.
Другия ми съвет е ако има възможност,да помислите за самостоятелно жилище в което да я обгрижвате,така ще е по-спокойно.
Всички тези скандали са ,за да се почувства важна и значима и да е сигурна,че всичко все още се върти около нея.
Ако е възможно,проведете още един сериозен разговор и твърдо отстоявайте позицията си,че най-важно е вашето спокойствие и това на съпруга и децата ви и няма да позволите намеса,забележки и скандали.Не зная на каква възраст е,но може да се касае и за начало на старчески изменения,които са различни за различните хора и понякога се изразяват различно.
Знам,колко е трудно когато ролите се сменят,но родителите трябва да се съобразяват с порасналите си деца ,а това не винаги е лесно.
Другия ми съвет е ако има възможност,да помислите за самостоятелно жилище в което да я обгрижвате,така ще е по-спокойно.
Според мен сте се вкарали в капан, от който няма излизане.
И още нещо - напоследък ли е така майката или винаги е била трудна за съжителстване или тотално се е променила последните години.
Аз лично не виждам какво може да направите. Ако се изнесете ще се започне колко сте неблагодарни и как сте чакали да остарее, за да я изоставите сама, а пък тя ви е помагала когато сте имали нужда и ви е дала дома си.
Ако останете, тези неща все повече ще ви изнервят и в един момент това ще се отрази на всички ви.
Почти съм убедена, че на тази възраст няма да я промените, за да съжителствате мирно
И още нещо - напоследък ли е така майката или винаги е била трудна за съжителстване или тотално се е променила последните години.
Аз лично не виждам какво може да направите. Ако се изнесете ще се започне колко сте неблагодарни и как сте чакали да остарее, за да я изоставите сама, а пък тя ви е помагала когато сте имали нужда и ви е дала дома си.
Ако останете, тези неща все повече ще ви изнервят и в един момент това ще се отрази на всички ви.
Почти съм убедена, че на тази възраст няма да я промените, за да съжителствате мирно
Според мен сте се вкарали в капан, от който няма излизане.
И още нещо - напоследък ли е така майката или винаги е била трудна за съжителстване или тотално се е променила последните години.
Аз лично не виждам какво може да направите. Ако се изнесете ще се започне колко сте неблагодарни и как сте чакали да остарее, за да я изоставите сама, а пък тя ви е помагала когато сте имали нужда и ви е дала дома си.
Ако останете, тези неща все повече ще ви изнервят и в един момент това ще се отрази на всички ви.
Почти съм убедена, че на тази възраст няма да я промените, за да съжителствате мирно
И още нещо - напоследък ли е така майката или винаги е била трудна за съжителстване или тотално се е променила последните години.
Аз лично не виждам какво може да направите. Ако се изнесете ще се започне колко сте неблагодарни и как сте чакали да остарее, за да я изоставите сама, а пък тя ви е помагала когато сте имали нужда и ви е дала дома си.
Ако останете, тези неща все повече ще ви изнервят и в един момент това ще се отрази на всички ви.
Почти съм убедена, че на тази възраст няма да я промените, за да съжителствате мирно
Ами опитайте да и давате дребни задачи, за да се чувства полезна. Например да сготви любимото ви ястие, защото го прави най - добре, да свърши някаква административна работа, защото е по - свободна.
Има ли си свой кръг от приятлеки, с които да се вижда, някакво нейно хоби?
Ако имате възможност я изпратете някъде на почивка без вас
Има ли си свой кръг от приятлеки, с които да се вижда, някакво нейно хоби?
Ако имате възможност я изпратете някъде на почивка без вас
Ами и това прави- ходи плаща сметки, готви(когато не се сърди) и така, но.... Сега не готви, седи си в стаята, не яде(поне в къщи), не говори. Супер тъпо е , тя винаги е била малко нервна по принцип, даже и лекарите и го казват, че трябва да пие малко успокоителни, просто си е такъв тип, но тя мисли че се опитваме да я изкараме и луда.
Пишеш, че не ти е проблем да се изнесете. Според мен незабавно трябва да си потърсиш квартира и да се изнесете. Остави я да си живее живота на спокойствие, без да е обсебена от контрола върху вашия живот. Виж ако беше на 80 - щях да те посъветвам да търпиш. Но тя е достатъчно млада - ще се посърди, посърди, пък накрая ще и мине и ще и ходите на гости. Не си хаби нервите с въпрос, който може да бъде решен. Животът е кратък и трябва да сме малко егоисти и да мислим преди всичко за себе си.
И недей да страдаш от чувство за вина.
И недей да страдаш от чувство за вина.
Пишеш, че не ти е проблем да се изнесете. Според мен незабавно трябва да си потърсиш квартира и да се изнесете. Остави я да си живее живота на спокойствие, без да е обсебена от контрола върху вашия живот. Виж ако беше на 80 - щях да те посъветвам да търпиш. Но тя е достатъчно млада - ще се посърди, посърди, пък накрая ще и мине и ще и ходите на гости. Не си хаби нервите с въпрос, който може да бъде решен. Животът е кратък и трябва да сме малко егоисти и да мислим преди всичко за себе си.
И недей да страдаш от чувство за вина.
И недей да страдаш от чувство за вина.
Пишеш, че не ти е проблем да се изнесете. Според мен незабавно трябва да си потърсиш квартира и да се изнесете. Остави я да си живее живота на спокойствие, без да е обсебена от контрола върху вашия живот. Виж ако беше на 80 - щях да те посъветвам да търпиш. Но тя е достатъчно млада - ще се посърди, посърди, пък накрая ще и мине и ще и ходите на гости. Не си хаби нервите с въпрос, който може да бъде решен. Животът е кратък и трябва да сме малко егоисти и да мислим преди всичко за себе си.
И недей да страдаш от чувство за вина.
И недей да страдаш от чувство за вина.
И от мен - изнесете се.
ПП Чудя се как мъжът ти търпи това.
Все едно описваш моята майка. И тя остана сама, след като баща ми почина преди няколко години. Поведението и е 1:1 с това на майка ти. Но има една огромна разлика- аз не живея с нея. Нещо повече, пределно ясно съм дала да се разбере, че няма да пожаля пари, ако се наложи да бъде обгрижвана, но с нея няма да живея и един ден от живота си. Изнесете се. Няма да се съсипе. Инстинктите за оцеляване са силни, особено у манипулаторите.
Пишеш, че не ти е проблем да се изнесете. Според мен незабавно трябва да си потърсиш квартира и да се изнесете. Остави я да си живее живота на спокойствие, без да е обсебена от контрола върху вашия живот. Виж ако беше на 80 - щях да те посъветвам да търпиш. Но тя е достатъчно млада - ще се посърди, посърди, пък накрая ще и мине и ще и ходите на гости. Не си хаби нервите с въпрос, който може да бъде решен. Животът е кратък и трябва да сме малко егоисти и да мислим преди всичко за себе си.
И недей да страдаш от чувство за вина.
И недей да страдаш от чувство за вина.
Здравей и от мен
Аз си мисля, че като се изнесете /на вас ще ви е по-спокойно/, но това няма да ви реши проблема. Ние живеем отделно от родителите, но моята майка с напредването на възрастта и тя започна да проявява подобни признаци като твоята, и това че живеем в различни квартали, чесно казано не помага особенно. За съжаление конкретен съвет не мога да ти дам, ще ви следя да видя какво решение може да се намери
Аз си мисля, че като се изнесете /на вас ще ви е по-спокойно/, но това няма да ви реши проблема. Ние живеем отделно от родителите, но моята майка с напредването на възрастта и тя започна да проявява подобни признаци като твоята, и това че живеем в различни квартали, чесно казано не помага особенно. За съжаление конкретен съвет не мога да ти дам, ще ви следя да видя какво решение може да се намери
И защо трябва да и се въртите всички на пета и тя да ви прави на маймуни? Бъдете малко по-категорични в споровете,спрете със старанията да угаждате.Щяла да се сърди.....ами да се сърди.Като види,че не и минават номерата-ще спре.На теб нали ти е чиста съвестта,че не злоупотребявате с нея,явно е обгрижвана и от мъжа ти,щом обикаля два часа да търси въпросното лекарство.Вместо да се радвате със съпруга ти на сплотените си отношения и на това,че са ви живи и здрави децата,финансово сте добре.....Не позволявай някой да ви разваля рахатлъка с подобни дивотии.Твърдост му е майката!!! 
Като види,че не и минават номерата-ще спре.
Скрит текст: В интерес на истината, не спират с номерата, дори когато виждат, че не минават. Но това не е повод да и се позволява да прави на луди цялото семейство. Да, трябва твърдост. Но е много изтощаващо психически. Всяка Коледа, Великден и други подобни празници обмислям дилемата дали да оставя майка ми сама (тя няма други деца) или да подложа мъжа ми и децата на безобразното и държание. Поне за разлика от авторката аз не живея с нея. Затова е много важно да се изнесат. Така тормозът не е ежедневен и нещата се смекчават.
Като види,че не и минават номерата-ще спре.
струвами се че и при нас е като при теб, номерата стават по-сериозни
