Какво да правя с майка ми?

  • 12 712
  • 82
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 681
За мене това е старчески егоизъм. Считам го за първа, начална фаза на деменцията. Стават злобни и инатливи, всичко да е на тяхното.
При опит за изнасяне драмата ще е пълна - бабата ще пробва да ви задържи по всякакъв начин.
Аз не бих и обръщала внимание - да се сърди и да си седи в стаята. Ако не става на нейното може пък да се смири.

# 16
  • Мнения: X
Скрит текст:
Като види,че не и минават номерата-ще спре.
В интерес на истината, не спират с номерата, дори когато виждат, че не минават. Но това не е повод да и се позволява да прави на луди цялото семейство. Да, трябва твърдост. Но е много изтощаващо психически. Всяка Коледа, Великден и други подобни празници обмислям дилемата дали да оставя майка ми сама (тя няма други деца) или да подложа мъжа ми и децата на безобразното и държание. Поне за разлика от авторката аз не живея с нея. Затова е много важно да се изнесат. Така тормозът не е ежедневен и нещата се смекчават.

струвами се че и при нас е като при теб, номерата стават по-сериозни  ooooh!
Затова трябва твъдост. Задължително е да не бъде оставена гладна, болна, необгрижена. Но от там нататък- твърди граници.  И здрави нерви.

# 17
  • Пловдив
  • Мнения: 382
За мене това е старчески егоизъм. Считам го за първа, начална фаза на деменцията. Стават злобни и инатливи, всичко да е на тяхното.
При опит за изнасяне драмата ще е пълна - бабата ще пробва да ви задържи по всякакъв начин.
Аз не бих и обръщала внимание - да се сърди и да си седи в стаята. Ако не става на нейното може пък да се смири.


Засега това пробвам, показвам и че няма да стане на нейното- повече не правя опити за сближаване, ако иска да дойде тя, няма да я отрежа, но тя е голям инат и е убедена, че е права и не вярвам. Но обстановката е много тегава, на децата им е неприятно и дъщеря ми непрекъснато ме пита - защо така, кога ща си говорите, защо сте сърдити, стига вече... става ми неприятно. Иначе майка ми е много грижовна към нас и внуците, когато не я е "стегнала шапката" де. Но пък аз никога не съм и показала неуважение, напротив всеки път и говоря да излиза, да не прави нищо вкъщи, че аз ще си го свърша като се прибера, тя да ходи по разходки и с приятелки, но.. тя примерно готви, пуска пералня, проска, оправя детската ако трябва и т.н. след това аз съм неблагодарна за всичко това, мързелива и не мога без нея да се справя, не пропуска да ми го каже, когато се скараме.

# 18
  • Мнения: 2 406
Скрит текст:
Скрит текст:
Като види,че не и минават номерата-ще спре.
В интерес на истината, не спират с номерата, дори когато виждат, че не минават. Но това не е повод да и се позволява да прави на луди цялото семейство. Да, трябва твърдост. Но е много изтощаващо психически. Всяка Коледа, Великден и други подобни празници обмислям дилемата дали да оставя майка ми сама (тя няма други деца) или да подложа мъжа ми и децата на безобразното и държание. Поне за разлика от авторката аз не живея с нея. Затова е много важно да се изнесат. Така тормозът не е ежедневен и нещата се смекчават.

струвами се че и при нас е като при теб, номерата стават по-сериозни  ooooh!
Затова трябва твъдост. Задължително е да не бъде оставена гладна, болна, необгрижена. Но от там нататък- твърди граници.  И здрави нерви.

извинявам се на авторката, че го превръщам в личен разговор - но лично въпросче към теб - твоята майка сама ли е. Моята е с баща ми и понеже ние проявяваме твърдост тя буквално тормози баща ми

# 19
  • пак там
  • Мнения: 2 885
Малко по-различен поглед, може да е от полза - майка ми е с проблемна щитовидна жлеза, Хашимото. По мои наблюдения - щом започне да се държи по този начин, намирам повод да я пратя на контролен преглед и обикновено се оказва, че са й се разбъзикали хормоните. След около седмица пиене на лекарства по нова схема нещата се оправят.

# 20
  • Мнения: 2 406
Рися - не се бях сещала, но и моята майка има проблеми с щитовидната  ooooh! може наистина това да е

# 21
  • Пловдив
  • Мнения: 382
Малко по-различен поглед, може да е от полза - майка ми е с проблемна щитовидна жлеза, Хашимото. По мои наблюдения - щом започне да се държи по този начин, намирам повод да я пратя на контролен преглед и обикновено се оказва, че са й се разбъзикали хормоните. След около седмица пиене на лекарства по нова схема нещата се оправят.
Твоята гледна точка е много интересна, но съвсем скоро ходихме по лекари, тя е с хипофункция на щ.жлеза, но хормоните са и шест в момента. Така, че не е това  Laughing
mimsim горе бях писала, майка е сама, татко за съжаление почина преди две години

# 22
  • StZ
  • Мнения: 223
И ние живеем с моята майка в нашия дом, баща ми е починал много отдавна. Минахме през такъв период - децата пораснаха и тя започна явно да се чувства недостатъчно значима и се почнаха едни такива сръдни и тръшканици  ooooh! душевни и физически неразположения.......но си родихме трето детенце /просто не стана когато искахме- позабави се/ Тази жена просто стана нов човек - толкова грижовна и разбрана -  зная как бихме се справили без нея - мноооого трудно.
Така че наистина трябва нещо да я ангажира и отново да се почувства много ама много значима във вашия дом.
Авторката не е с настройка да се раздели с нея - ще се опита да намери друго решение.

# 23
  • Мнения: 2 406
Скрит текст:
Малко по-различен поглед, може да е от полза - майка ми е с проблемна щитовидна жлеза, Хашимото. По мои наблюдения - щом започне да се държи по този начин, намирам повод да я пратя на контролен преглед и обикновено се оказва, че са й се разбъзикали хормоните. След около седмица пиене на лекарства по нова схема нещата се оправят.
Твоята гледна точка е много интересна, но съвсем скоро ходихме по лекари, тя е с хипофункция на щ.жлеза, но хормоните са и шест в момента. Така, че не е това  Laughing
mimsim горе бях писала, майка е сама, татко за съжаление почина преди две години
извинявам се не съм го видяла

# 24
  • Мнения: X
Скрит текст:
Скрит текст:
Като види,че не и минават номерата-ще спре.
В интерес на истината, не спират с номерата, дори когато виждат, че не минават. Но това не е повод да и се позволява да прави на луди цялото семейство. Да, трябва твърдост. Но е много изтощаващо психически. Всяка Коледа, Великден и други подобни празници обмислям дилемата дали да оставя майка ми сама (тя няма други деца) или да подложа мъжа ми и децата на безобразното и държание. Поне за разлика от авторката аз не живея с нея. Затова е много важно да се изнесат. Така тормозът не е ежедневен и нещата се смекчават.

струвами се че и при нас е като при теб, номерата стават по-сериозни  ooooh!
Затова трябва твъдост. Задължително е да не бъде оставена гладна, болна, необгрижена. Но от там нататък- твърди граници.  И здрави нерви.

извинявам се на авторката, че го превръщам в личен разговор - но лично въпросче към теб - твоята майка сама ли е. Моята е с баща ми и понеже ние проявяваме твърдост тя буквално тормози баща ми
И аз се извинявам. Да, преди три години баща ми почина. Но тя винаги е била такава. Нищо ново. Аз затова писах, че трябва твърдост, но от друга страна, не върви да оставиш почти 70-годишен човек сам на Коледа, примерно. Нямам братя или сестри. Но не върви всяка Коледа да подлагаш мъжа и децата си на тормоз.

# 25
  • Мнения: 21 587
   Все едно моята описваш. Велика жена е, но не мога и да си представя да живеем с нея. Изследването на характера и нуждите и много ме занимаваше преди, но от известно време съм решила, че не е моя грижа. Достатъчно сме и треперили на настроянията и сме се грижили да е доволна и щастлива, то няма угодия. Поддържаме чудесни отношения, гледа ми детето - с което се обожават - но аз емоционално съм се разграничила от нея и ме интересува само здравето и материалното  и състояние. Не и позволявам да ни наранява по никакъв начин, нито пък да присъства в личното ми пространство.
  
 Съветвам и тебе същото - не обръщай толкова внимание в какво настроение е, остави я сама да се справя с душевното си равновесие, то не е ваше задължение. Колкото повече внимание им се обръща, толкова по-зле става.

 А да, и моят баща вече не е сред нас, така че основния обект на който да прави фасони липсва.

# 26
  • Пловдив
  • Мнения: 382
Zorni4ka,  много си права, нямам настройка да я оставяме, но....засега, вече започвам за се замислям. Това с третото дете е чудесно, винаги съм го искала но вече ми е късно май... Иначе не става въпрос да е сама когато и да било, винаги е с нас по празници или не. Не ми пречи, напротив когато е в настроение е страхотна, любвеобилна и грижовна, но изведнъж и прищраква нещо и започва да се заяжда и ако ние премълчим и не го отразим - ок,  ако обаче си позволим да отговорим- тогава става страшно. Държи се с нас като 12 годишни деца- все нещо не ни е както трябва, искам да разбере че съм пораснала отдавна и се грижа прекрасно и за себе си и за семейството си.

# 27
  • Мнения: X
искам да разбере че съм пораснала отдавна и се грижа прекрасно и за себе си и за семейството си.
Това е много нереалистично искане и ще ти донесе само разочарования. Ако тя беше способна да разбере подобно нещо, отдавна да го е направила. По-добре си закали нервите да не се ядосваш на подобни неща. Майка ти няма да се промени. Особено на стари години. Ти можеш да промениш нещо.

# 28
  • Мнения: 21 587
 Надай се. Това са властни жени, които не позволяват да бъдат изтикани на втора линия. Никога няма да ти признае това, което искаш. Даже по-лошо, когато е в горния край на синусоидата, ще ти дава да разбереш, че се гордее с теб, ще е благоразположена, разбираща,  и чудесна и като се отпуснеш за стохиляден път да си мислиш, че  е свестна - прас! Скандал, от който ще трепериш три дена. Laughing

# 29
  • Пловдив
  • Мнения: 382
Надай се. Това са властни жени, които не позволяват да бъдат изтикани на втора линия. Никога няма да ти признае това, което искаш. Даже по-лошо, когато е в горния край на синусоидата, ще ти дава да разбереш, че се гордее с теб, ще е благоразположена, разбираща,  и чудесна и като се отпуснеш за стохиляден път да си мислиш, че  е свестна - прас! Скандал, от който ще трепериш три дена. Laughing
                     
То да бяха три дена,  вече е трета седмица  Sad Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт