Заведение, имащо в менюто си сандвичи и предлагащо доставки, е заведение за бързо хранене. Не се сещам за по-добро определение от това. "Предлагат се сандвичи" = "заведение за бързо хапване".
- Публикувана: 7 юли 2017, 23:57 ч.
- Последно мнение: 19 юли 2017, 12:53 ч.
Как предпочитате да ви обслужват в заведенията и магазините?
... само че там никой не ги обучава, че това предлагане е "избирателно" - демек гледаш да предложиш на възможно най-много хора, ама не се навираш при видимо кривите, бързащи, ядосани, заети и т.н. хора... Та тази идея като цяло работи добре, обаче с повече обучение на персонала по въпроса...
Точно, обаче няма как всички момчета и момичета, на повечето от които това е първа работа, да са завършени психолози и да знаят кой иска поничка, ама просто не го осъзнава
. Поръчвам чат пат KFC, Domino`s... Не досаждат със "сосчето" като преди. 
Последния път там ядох бяла риба, мъжът ми свински ребра. Може и да имат сандвичи в менюто, важното е, че имат и друго. Много обикновени ресторанти също предлагат сандвичи и доставки по домовете, това не ги прави вериги за бързо хранене.
Не съм им фен, но няма как да не съм обективна.
Не съм им фен, но няма как да не съм обективна.
При нас има един магазин за бельо, продавачката явно е и собственик. Влиза клиентката в пробната, за да премери бельото и в един момент завесата се дърпа и продавачката влита в пробната с думите "Да видя как ви стои сутиена, защото трябва точно да ви пасне. Повечето жени не знаят как трябва да стои." Това го разказвам от личен опит. Е, как да се върна втори път там? 
Ами тя всъщност е права, но е редно да те попита преди да нахлуе.
Аз нямам проблеми с обслужването, ако ме попитат какво търся и нямам нужда от тях, просто казвам, че разглеждам. Винаги ме оставят на мира.
В ресторанти предпочитам любезни сервитьори пък дори и да се опитват да ми пробутат нещо. На тях това им е работата, а аз ако съм на кеф, с удоволствие ще похарча повече.
Много им се връзвате, а е толкова по-лесно да се усмихнеш и да кажеш две думи, вместо да се чувстваш преследван, прецакан и подобни.
Аз нямам проблеми с обслужването, ако ме попитат какво търся и нямам нужда от тях, просто казвам, че разглеждам. Винаги ме оставят на мира.
В ресторанти предпочитам любезни сервитьори пък дори и да се опитват да ми пробутат нещо. На тях това им е работата, а аз ако съм на кеф, с удоволствие ще похарча повече.
Много им се връзвате, а е толкова по-лесно да се усмихнеш и да кажеш две думи, вместо да се чувстваш преследван, прецакан и подобни.
Когато търся нещо конкретно предпочитам да се обърна към продавачката да ми покаже, а не да търся сама из магазина - пести ми време, може и да не го намеря, да се наложи да ми извадят от склада определен размер.
Когато влизам без конкретна цел, просто да разгледам и ако си харесам нещо, тогава предпочитам да не ми досаждат.
А в хипермаркетите пък е досадно да няма кого да попиташ, щото са почивка, редят стока, не са от този отдел... А най- омразно ми е да вляза в магазин за техника. Консултантите им се насочват директно към клиентите от мъжки пол и могат да ги консултират с часове, а на мен не ми обръщат внимание, все едно не съществувам
Добре, че вече се срещат и жени в тези в магазини.
В заведенията не обичам да ми цъфнат с менюто/ или "какво ще поръчате" докато още не сме се настанили, но и не обичам да седя 20-30 минути без да ни обърнат внимание и да донесат менюто, а след това своевременно, когато сме готови да вземат поръчката. Неприятно ми е и, когато искаме да си ходим, но се правят на разсеяни и не можем да си поискаме сметката.
Скрит текст:
Пример от снощи - ще поръчваме униформа на детето, но единственото, което ще й стане във фирмата - дистрибутор е вратовръзката. Аз съм изнервена, че най- малкият размер е 116 уголемен и всичко ни стои гротескно - блузата е 122 и ще ни е добре евентуално в трети клас, ризата 1 - бастичките за гърдите( 
в първи клас) са й почти до пъпа, суичер - чувал. Поръчвам вратовръзка и една блуза с къс ръкав и питам кога ще си ги получим, че да ходим на шивач да прекрои блузката - отговор - в началото на септември евентуално, иначе плащаме 100% предварително. Искам да купя и едно тефтерче, в аз фирмата има и канцеларски материали - не можело това били рекламни мостри. Хлътвам в детския магазин в съседство. На входа е касата и питам за ризки като за 5-годишно. Веднага изпращат продавачка с мен на втория етаж и почва едно ровене и търсене докато ми намери такава, която да й стане. След това търсим клин за физическото, накрая и бельо купих от там и пижамка на малкия и блузка на каката за разкош. Момичето ми отдели сигурно час. Представете си какво е с дете, което е вече изморено и нетърпеливо. Та съм й благодарна за отделеното време и търпението, и вниманието към детето.
в първи клас) са й почти до пъпа, суичер - чувал. Поръчвам вратовръзка и една блуза с къс ръкав и питам кога ще си ги получим, че да ходим на шивач да прекрои блузката - отговор - в началото на септември евентуално, иначе плащаме 100% предварително. Искам да купя и едно тефтерче, в аз фирмата има и канцеларски материали - не можело това били рекламни мостри. Хлътвам в детския магазин в съседство. На входа е касата и питам за ризки като за 5-годишно. Веднага изпращат продавачка с мен на втория етаж и почва едно ровене и търсене докато ми намери такава, която да й стане. След това търсим клин за физическото, накрая и бельо купих от там и пижамка на малкия и блузка на каката за разкош. Момичето ми отдели сигурно час. Представете си какво е с дете, което е вече изморено и нетърпеливо. Та съм й благодарна за отделеното време и търпението, и вниманието към детето. Когато влизам без конкретна цел, просто да разгледам и ако си харесам нещо, тогава предпочитам да не ми досаждат.
А в хипермаркетите пък е досадно да няма кого да попиташ, щото са почивка, редят стока, не са от този отдел... А най- омразно ми е да вляза в магазин за техника. Консултантите им се насочват директно към клиентите от мъжки пол и могат да ги консултират с часове, а на мен не ми обръщат внимание, все едно не съществувам
Добре, че вече се срещат и жени в тези в магазини.В заведенията не обичам да ми цъфнат с менюто/ или "какво ще поръчате" докато още не сме се настанили, но и не обичам да седя 20-30 минути без да ни обърнат внимание и да донесат менюто, а след това своевременно, когато сме готови да вземат поръчката. Неприятно ми е и, когато искаме да си ходим, но се правят на разсеяни и не можем да си поискаме сметката.
Следващия път като ме питат дали всичко е било наред ще кажа $не, не беше - и ще изчакам изумената физиономия насреща си. Досаждахте ми, ще кажа. Мерси, достатъчно голяма съм, за да реша какво ми се яде и дали искам десерт и кафе. Ако разчитате на това да ми се прияде или на чувството за вина да не откажа,не сте познали. Дайте ми книгата за оплаквания.$
Към авторката - трябва да има реални оплаквания от клиенти, за да се светне големият началник, ако му пука, де. Може да му излиза сметката, да му се е вдигнал оборотът, което е достатъчно основание за него да не му дреме за персонала или недоволните клиенти и да ви отсвири. Като управител би трябвало да имаш достатъчно власт, за да кажеш на собственика и той да се вслуша, обаче почти никога не е така. Ако изобщо ти се занимава (макар за такъв шеф нямае да си мръдна пръста), можеш да направиш сметка какъв е оборотът (дали пада или се увеличава) преди и след въвеждане на това досаждане. Дори да не го дадеш на шефа, поне за себе си ще изясниш картинката и ще знаеш какво да правиш, когато сама станеш собственик на заведение. Биг бос, като е толкова голяма работа, сам да си прави сметките.
Към авторката - трябва да има реални оплаквания от клиенти, за да се светне големият началник, ако му пука, де. Може да му излиза сметката, да му се е вдигнал оборотът, което е достатъчно основание за него да не му дреме за персонала или недоволните клиенти и да ви отсвири. Като управител би трябвало да имаш достатъчно власт, за да кажеш на собственика и той да се вслуша, обаче почти никога не е така. Ако изобщо ти се занимава (макар за такъв шеф нямае да си мръдна пръста), можеш да направиш сметка какъв е оборотът (дали пада или се увеличава) преди и след въвеждане на това досаждане. Дори да не го дадеш на шефа, поне за себе си ще изясниш картинката и ще знаеш какво да правиш, когато сама станеш собственик на заведение. Биг бос, като е толкова голяма работа, сам да си прави сметките.
Здравей,аз много мразя като вляза в някой магазин и продавачката да се залепи до мен и да почне ''Какво си търсите?'' ''Каква материя?'' ''За какъв повод?'' и всякакви въпроси и този род.Направо се обръщам и излизам,много много ми е досадно и неприятно.Освен всички тъпи въпроси ми гледат в ръцете какво гледам , какво пипам и след всяко нещо,което погледна минава след мен да го оправя.Не знам кой им дава тези заповеди,но определено е в голяма грешка.Заради такива продавачки от много магазини съм си тръгвала,а е имало неща , които наистина са ми харесвали и съм искала да пробвам и закупя.
За жалост го има и обратното,като влизаш нито ''Добър ден'' нито нищо,решавам да питам за размер , тя си гледа телефона и ми отговаря с половин уста гледайки ме на кръв.Предпочитам като вляза просто да се усмихне,да каже ''Добър ден'' и да не ми гледа в ръцете , да ме остави на спокойствие,аз ако имам въпроси ще попитам.
За жалост го има и обратното,като влизаш нито ''Добър ден'' нито нищо,решавам да питам за размер , тя си гледа телефона и ми отговаря с половин уста гледайки ме на кръв.Предпочитам като вляза просто да се усмихне,да каже ''Добър ден'' и да не ми гледа в ръцете , да ме остави на спокойствие,аз ако имам въпроси ще попитам.
Наистина е рядкост вече да попаднеш в магазин с персонал, който се държи адекватно. Или се залепват за теб да досаждат, прогонвайки те от магазина, или са от типа принцеси, които злата фея е омагьосала да работят като продавачки и гледат на кръв всеки клиент, осмелил се да прекрачи прага на магазина и да наруши спокойствието или протяжния им телефонен разговор.
Добре че от време на време човек попада и на представители на златната среда, колкото да се увери, че съществува и нормално отношение към клиентите – да те следят с поглед дискретно и да се отзоват в мига, в който изпиташ нужда от помощ.
В заведение не ми се е случвало да ми досаждат сервитьори, ама и не ходя в Хепи или други подобни вериги.
Обичам като вляза в магазин, независимо дали е хранителен или друг, да не ми досаждат, но в същото време да знаят че съм там и ако ми потрябва продавач консултант да има наоколо, а не да трябва да го търся. Мразя да ме убеждават да купя нещо.
Мога да дам два противоположни истински примера за отвратително обслужване (от плевенски магазини):
Първият е магазин за палта, костюми и подобни дрехи (няма да пиша кои са, защото все пак не искам да ги обиждам). Два пъти съм си купувала от там, защото харесвам нещата им, но повече няма да стъпя - имам чувството, че продавачките ще ме изядат. От вратата те "хващат" и двете - подчертано любезни и много прилепчиви. Питат какво търсиш, преди да си разгледал и ако отговориш уклончиво продължават да питат. Ако кажеш какво търсиш, питат кой размер си и започнат да свалят купища дрехи от съответния вид, за да ги пробваш (дори и тези, които не харесваш, защото са "страхотни, много качествени и облечени изглеждат много по-добре"). Накрая, ако се загледаш в една или две от дрехите, започват агресивно да те убеждават да ги купиш. Ако клиентката все пак се колебае (защото има и други магазини, нали?), започват да говорят за цената - как цената в сравнение с качеството е по-изгодна от навсякъде и как ако си купите точно това нещо ще ви бъде много изгодно и ще трае дълго време без да мръдне...
Вторият пример е от хранителна верига - Искам да купя някаква насипна салата, но жената зад щанда води задълбочен разговор с охраната, като от време на време и двамата се смеят (впрочем, стари са - не са тийнейджъри). Три пъти се опитвам да й привлека вниманието и тя много добре знае, че я чакам, но продължава да си говори. Охраната също знае, но все едно нарочно разтяга разговора. Еми,хвърлих кошницата и си тръгнах (специално този магазин от веригата не е голям и щандовете са близо до изхода). Беше много лесно да им създам проблем и на двамата, защото знам от сигурен източник, че управата обръща внимание на оплакванията на клиенти, но реших този път да не се занимавам.(Колко съм добра
).
Мога да дам два противоположни истински примера за отвратително обслужване (от плевенски магазини):
Първият е магазин за палта, костюми и подобни дрехи (няма да пиша кои са, защото все пак не искам да ги обиждам). Два пъти съм си купувала от там, защото харесвам нещата им, но повече няма да стъпя - имам чувството, че продавачките ще ме изядат. От вратата те "хващат" и двете - подчертано любезни и много прилепчиви. Питат какво търсиш, преди да си разгледал и ако отговориш уклончиво продължават да питат. Ако кажеш какво търсиш, питат кой размер си и започнат да свалят купища дрехи от съответния вид, за да ги пробваш (дори и тези, които не харесваш, защото са "страхотни, много качествени и облечени изглеждат много по-добре"). Накрая, ако се загледаш в една или две от дрехите, започват агресивно да те убеждават да ги купиш. Ако клиентката все пак се колебае (защото има и други магазини, нали?), започват да говорят за цената - как цената в сравнение с качеството е по-изгодна от навсякъде и как ако си купите точно това нещо ще ви бъде много изгодно и ще трае дълго време без да мръдне...
Вторият пример е от хранителна верига - Искам да купя някаква насипна салата, но жената зад щанда води задълбочен разговор с охраната, като от време на време и двамата се смеят (впрочем, стари са - не са тийнейджъри). Три пъти се опитвам да й привлека вниманието и тя много добре знае, че я чакам, но продължава да си говори. Охраната също знае, но все едно нарочно разтяга разговора. Еми,хвърлих кошницата и си тръгнах (специално този магазин от веригата не е голям и щандовете са близо до изхода). Беше много лесно да им създам проблем и на двамата, защото знам от сигурен източник, че управата обръща внимание на оплакванията на клиенти, но реших този път да не се занимавам.(Колко съм добра
). 
Ами тя всъщност е права, но е редно да те попита преди да нахлуе.
Аз нямам проблеми с обслужването, ако ме попитат какво търся и нямам нужда от тях, просто казвам, че разглеждам. Винаги ме оставят на мира.
В ресторанти предпочитам любезни сервитьори пък дори и да се опитват да ми пробутат нещо. На тях това им е работата, а аз ако съм на кеф, с удоволствие ще похарча повече.
Много им се връзвате, а е толкова по-лесно да се усмихнеш и да кажеш две думи, вместо да се чувстваш преследван, прецакан и подобни.
Аз нямам проблеми с обслужването, ако ме попитат какво търся и нямам нужда от тях, просто казвам, че разглеждам. Винаги ме оставят на мира.
В ресторанти предпочитам любезни сервитьори пък дори и да се опитват да ми пробутат нещо. На тях това им е работата, а аз ако съм на кеф, с удоволствие ще похарча повече.
Много им се връзвате, а е толкова по-лесно да се усмихнеш и да кажеш две думи, вместо да се чувстваш преследван, прецакан и подобни.
За надничането в количките: Това не е само в Кауфланд, във всички вериги го правят. Явно често се случва някой да се опита да изнесе нещо така. А толкова по-просто и дискретно би било да монтират огледала на тавана над касата - хем за касиерката ще е по-удобно, хем за клиентите не така дразнещо.
Ами тя всъщност е права, но е редно да те попита преди да нахлуе.
Аз нямам проблеми с обслужването, ако ме попитат какво търся и нямам нужда от тях, просто казвам, че разглеждам. Винаги ме оставят на мира.
В ресторанти предпочитам любезни сервитьори пък дори и да се опитват да ми пробутат нещо. На тях това им е работата, а аз ако съм на кеф, с удоволствие ще похарча повече.
Много им се връзвате, а е толкова по-лесно да се усмихнеш и да кажеш две думи, вместо да се чувстваш преследван, прецакан и подобни.
Аз нямам проблеми с обслужването, ако ме попитат какво търся и нямам нужда от тях, просто казвам, че разглеждам. Винаги ме оставят на мира.
В ресторанти предпочитам любезни сервитьори пък дори и да се опитват да ми пробутат нещо. На тях това им е работата, а аз ако съм на кеф, с удоволствие ще похарча повече.
Много им се връзвате, а е толкова по-лесно да се усмихнеш и да кажеш две думи, вместо да се чувстваш преследван, прецакан и подобни.
За надничането в количките: Това не е само в Кауфланд, във всички вериги го правят. Явно често се случва някой да се опита да изнесе нещо така. А толкова по-просто и дискретно би било да монтират огледала на тавана над касата - хем за касиерката ще е по-удобно, хем за клиентите не така дразнещо.
Зависи от магазина. В магазин за дрехи и обувки няма какво да ме консултират, най-много нещо за дадената колекция може да ме интересува. Но в магазин за техника, скъпа козметика или био козметика консултациите са различни и се радвам, когато попадна на компетентни служители.
Бургери се предлагат и в ресторантите на известните шефове. Определено не това го определя като заведение за бързо хранене.
Бургери се предлагат и в ресторантите на известните шефове. Определено не това го определя като заведение за бързо хранене.
Здравей,аз много мразя като вляза в някой магазин и продавачката да се залепи до мен и да почне ''Какво си търсите?'' ''Каква материя?'' ''За какъв повод?'' и всякакви въпроси и този род.Направо се обръщам и излизам,много много ми е досадно и неприятно.Освен всички тъпи въпроси ми гледат в ръцете какво гледам , какво пипам и след всяко нещо,което погледна минава след мен да го оправя.Не знам кой им дава тези заповеди,но определено е в голяма грешка.Заради такива продавачки от много магазини съм си тръгвала,а е имало неща , които наистина са ми харесвали и съм искала да пробвам и закупя.
За жалост го има и обратното,като влизаш нито ''Добър ден'' нито нищо,решавам да питам за размер , тя си гледа телефона и ми отговаря с половин уста гледайки ме на кръв.Предпочитам като вляза просто да се усмихне,да каже ''Добър ден'' и да не ми гледа в ръцете , да ме остави на спокойствие,аз ако имам въпроси ще попитам.
Със сервитьорките е същото положението,има такива които буквално са ме изяждали с поглед и са ми трескали менюто по масата,аз решавам да не оставя бакшиш при тази ситуация и отношение и тя ме замеря с рестото.Не знам от къде ги намират и как ги търпят работодателите им.
За жалост го има и обратното,като влизаш нито ''Добър ден'' нито нищо,решавам да питам за размер , тя си гледа телефона и ми отговаря с половин уста гледайки ме на кръв.Предпочитам като вляза просто да се усмихне,да каже ''Добър ден'' и да не ми гледа в ръцете , да ме остави на спокойствие,аз ако имам въпроси ще попитам.
Със сервитьорките е същото положението,има такива които буквално са ме изяждали с поглед и са ми трескали менюто по масата,аз решавам да не оставя бакшиш при тази ситуация и отношение и тя ме замеря с рестото.Не знам от къде ги намират и как ги търпят работодателите им.
Ужас. И аз не обичам такива продавачи и сервитьори. По същия начин постъпвам, ако постоянно съм разпитвана в магазина какво желая, с нещо да ми бъде помогнато и като пипна нещо и след мене да се минава и да се оправя. След като кажа на продавача, че разглеждам, пак не съм оставяна намира. Дори ме изглежда с поглед гаден, че няма да купя нищо щом разглеждам само. Веднага излизам от магазина. Лазят ме по нервите такъв персонал.
Последния път там ядох бяла риба, мъжът ми свински ребра. Може и да имат сандвичи в менюто, важното е, че имат и друго. Много обикновени ресторанти също предлагат сандвичи и доставки по домовете, това не ги прави вериги за бързо хранене.
Не съм им фен, но няма как да не съм обективна.
Не съм им фен, но няма как да не съм обективна.
Прави ги заведения за бързо хранене - признавам, не всички са вериги. Ресторантите сандвичи не предлагат.На местата със сандвичите им се вика "бистро". Идва от "бьiстро" (нямам еръй на клавиатурата) - и трактовката на френските съдържатели на призивът на руските войници. Ресторантът, от друга страна, е място, където човек да си "рестне" най-вече. Да си отпочине, демек. Поръчва си повече от няколко курса в менюто, основното блюдо се приготвя бавно (а в някои случаи, като патица по пекински примерно, е добре да бъде поръчана седмица предварително), , понеже приготвянето му е нещо повече от подреждане на неща от кутии в/у хляб или размразяване на готова порция в микровълновата.
За мен бързо хранене са заведения, в които храната е готова и има нужда само от подгряване или е полуготова и се нуждае от кратка термична обработка.
Онова, което съм яла там си искаше сериозно готвене, затова не съм ги приемала за такива вериги.
Но в крайна сметка не виждам какво значение има как точно се казва, говорим за обслужването не в конкретен вид заведения, а по принцип.
Онова, което съм яла там си искаше сериозно готвене, затова не съм ги приемала за такива вериги.
Но в крайна сметка не виждам какво значение има как точно се казва, говорим за обслужването не в конкретен вид заведения, а по принцип.
Препоръчани теми