Как предпочитате да ви обслужват в заведенията и магазините?

Ами, виж сега, хора, хора, всички сме хора, ама хайде, всеки да си влезе в ролята и функцията! Вече не сме в комшийско-кварталните отношения, когато се виждаш всеки ден с продавачката на хлебарницата или малката общност, в която границите клиент-продавач или клиент-обслужващ персонал е поразмита. Моята функция на клиент не е да се грижа за комфорта на сервитьорката и началника й, защото видиш ли, тя ми досажда, защото началникът я кара, а той я кара, защото е прочел някъде, че това вдига оборота. Аз съм клиент,който е отишъл в замедението да изкара приятно някакво време сам или с други хора, конзумирайки храна и напитки. Не съм нито съчувстващата майка на персонала, нито съчувстващата приятелка, нито психотерапевтът й. Щом персоналът има проблем с това, че го карат да прави неща, коитоне иска, мен не ме засяга като клиент - това са отношения работник-работодател и се решават на това ниво.  По същия начин когато съм пациеннт не е моя работа да влизам в положението на медицинската сестра или лекаря, на които им дишат във врата - аз съм пациент и си отивам с болката, а не да поемам проблемите на хората, на които работата им е да ми окажат помощ.  Иначе излиза, че хем си плащам, хем вместо аз да се почувствам добре, съм принудена да съчувствам на организационни или други неуредици. Ми, на когото не му харесват условията има три варианта - напуска, настоява пред работодателя да се променят условията или сам се променя и рискува да си подритне трудовата книжка.  Клиентът или пациентът трябва да бъдат обслужени, съответно да им бъде оказана помощ, а организационни, трудови отношения, политика на компанията, недоволство на персонала - това изобщо не ги касае и не трябва да ги усещат дори.  Гледам и в темата за Шейново - лекарите и сестрите работели в лоши условия, нямало пари за охрана... дрън-дрън, да сме влезели в положение.

Допълнително покрай това натрапчиво предлагане и питане на обслужващия персонал в заведенията или магазините, прилагам закона на БТК - каквото повикало, такова се обадило. Щом гледат на мен като на число, което тряба да влезе в джобовете им, и аз започвам дагледам на тях като на изнудвачи. та, дехуманизирането идва от обслужването, а не от клиента.

Тяхната функция като работници е да изпълняват това, което им е казал шефът, и въобще по никакъв начин не им е работа да те мислят дали си против допълнителното предлагане или питането дали всичко е наред. Съответно ще те цитирам с леко префразиране, само че този път това се отнася за теб - Ми, на когото не му харесват условията има три варианта - не ходи там, настоява пред работодателя да се променят условията, или сам се променя.

Предпочитам да ми обръщат внимание. Имам си отработен метод да се справям любезно с прекалено натрапничество - "Първо ще разгледам, и после ще ви попитам каквото ме интересува, благодаря". В ресторанта също предпочитам да ме обикалят и да ми предлагат. Нямам проблем да откажа, като поразпитам какво е туй,  дето го оферират. Ако в момента не ми се слуша, отговарям - не, благодаря още на "Десерт да ви предложа".  Ако питат "Всичко наред ли е", казвам просто да, предпочитам, отколкото да изчезне някъде трайно и да сигнализирам с  очи и ръкомахм като дойде време за сметката. А и реално ми трябват - или сме си изпуснали вилицата, или пепелника е за смяна, или искаме още нещо, така че предчочитам да се навъртат.

KatiABV, нали за български магазини и заведения говорихме? Освен това и Рамзи има рецепта за бургери, но това не го прави фаст фуд готвач. Примерно в ресторантите и на Андре Токев, и на Виктор Ангелов има бургери. И в други съм виждала, както разбира се има такива и без. Просто сега са актуални и ги предлагат, макар и не тип Макдоналдс, а с black angus. А понеже захвана да ми показваш чужди ресторанти, има и такива със звезди Мишлен, които предлагат бургери.

А защо изобщо аз като клиент трябва да отработвам техники с натрапчивото появяване и предлагане от страна на обслужващия персонал и да ми нарушават разговора или каквото там правя на масата? Персоналът трябва да е наоколо, да е видим, ако клиентът има нужда от него, а сега в много заведения са сложили и едни цъкалки, които вършат идеална работа, ако искаш да си поръчаш нещо, има някакъв проблем или да си платиш сметката.

А това с функцията на персонала да изпълнява каквото е казал шефът е най-честата грешка, която е дори учебникарски пример. Напомня ми на Миташки от Оркестър без име когато много уверено каза $Къде ще отидат, няма къде да ходят - на десет километра няма друго.$. На обслужващия персонал функцията му е да обслужи клиента, а не шефа си. Шефа да го обслужва секретарката му, жена му или любовницата му или помощния персонал в къщата му. Недоволният клиент не се връща, споделя негативни отзиви, а дори да се върне, консумира малко и не оставя бакшиш, и пак разпространява лоши отзиви. 

Така ли, какви са тия цъкалки, не съм попадала. Ако ми се случи, ще видя  дали е удобно. Има да им дрънкам...

Предпочитам да се навъртат често. Не ме дразни, полезно ми е.

В Неделята са ги сложили, също и в Хепи. АЗ дори в Хепи им се зарадвах, защото си викам, поне няма да ми досаждат, ама не би. Има два или три бутона, натискаш си този, който ти трябва - сметка, поръчка или нещо друго, а сервитьорите носят нещо като часовници, на които им се изписва коя маса за какво ги вика.

Ще споделя нещо крайно досадно, което ни се случи в един гръцки хотел скоро.
Пристигнахме точно в 20.30 ч. и доколкото разбхме на място вечерята(към пакета) е до 21 ч. В момента, в който пристигнахме една много мила жена предложи да ни разведе из комплекса. Аз отказах, но тя настоя и все пак ни разведе. Е, този тур продължи 20-25 мин и ни беше крайно досадно, тъй като:
Бяхме пътували 4 часа
Вечер е и сме изморени
Искахме да хванеме безпроблемно платената вечеря
И не на последно място - 70% от тура се състоеше в разясняване на платените спа и други услуги, а не ни обясни за нас по-важните неща напр.от кога до кога е закуската и вечерята, достъпа до плажа и т.н.
В крайна сметка нищо не опитахме от този тур, беше крайно излишно и досадно!

Ами обяснявате, че сте изморени и питате само за това, което ви интересува. И най-вече, че сте гладни, пък после да ви развежда.

Но то не винаги човек може да реагира навреме, хубаво че сподели,, така може някой да е подготвен и да си спести тая досада.

По заведения и магазини рядко обръщам внимание на персонала, освен ако някой не се държи откровено грубо.
Като цяло предпочитам да са изкуствено усмихнати и вежливи, отколкото борсуци.
Това само някой изключително крив човек може да направи проблем, че друг се държи вежливо с него, питайки го дали всичко е наред.

Най-досадни са ми тези с бързите кредити в магазините за техника. При едно нормално посещение те гонят между 5 и 10 човека да те питат дали се интересуваш от закупуването на стоки на изплащане. 
В такива магазини и обслужването масово е под всякаква критика.

Консултантите на стокови кредити са станали малко по-ненахални от преди. Като подминаваме само мимоходом питат дали се интересуваме от нещото на изплащане и до там.

Колкото до Хепи и аз да си кажа мнението, въпреки че никой не ме е питал. Колкото и да се опитват няма да станат изискан гурме ресторант.

Като клиент обичам да ме поздравят, да ме попитат дали имам нужда от нещо. Ако кажа "Не, благодаря" да бъда оставена на мира. Ако искам помощ да ми бъде предложена и толкова.
В заведение предпочитам сервитьора да е на разположение, имало е някои направо трябва да ги издирваш по 1 час. По- добре да се врат в тебе.

Реално продавачите, които те "преследват" го правят за да не откраднеш нещо- това е факта. Преструват се, че си "подреждат" стоката, а реално ви дебнат. Направят ли намек от типа "Не желаете ли да си оставите торбите/раницата в шкафовете" значи Ви смятат за потенциален крадец. Много им пука дали ти пречат торбите ти. Разбира се, това е досадно, неприятно, гадно и леко обидно, но... какво да се прави, сигурно ги карат тях да си плащат липсите, и са се опарили.

Старая се да подхождам с разбиране, и ако мога да си спестя нервите за нещо, да го направя. Не се впечатлявам лесно от неправилно обслужване, трябва да се постараят за да ме ядосат качествено.  

Предпочитам да пазарувам от големи вериги и магазини, където преобладава самообслужването до момента, в който се плаща на касата. Когато знам, че всичко с което разполагат е изложено, спокойно си търся номера и се редя за пробната.
В заведенията е точно обратното. Неприятно ми е ако трябва да почакам повече от 5 мин да получа меню, или още 15мин след като съм го получила, за да поръчам. Прекалено услужливите сервитьори не ми пречат, стига да не личи от километри, че го правят насила.

Една от причините поради които ми липсва шопинга в щатите, там никой не се цупи ако пробваш няколко неща и не купиш, дори с усмивка ще ти благодарят. В нашите магазини, дори се чувствам виновна ако пробвам няколко номера, то едни физиономии, едно цупене...

И в Кауфланд винаги ми отварят опаковките - добре де, сигурно не винаги, но аз определено приветствам това действие - че ми се беше случвало да си купя... опаковка. Хем знам, че се случва съдържанието да бъде разделено с опаковката си - и пак не се сещам да погледна има ли нещо вътре и ако да - какво.  




Хихихи, това ми напомня - преди няколко години е било - влизам аз в Технополис, ама бързам доволно - и веднага ме наказват 5-6 такива, като мухи... та, изтърих им "Ами, трябва да си купя 2 батерии АА (наистина за тях бях влязла) - дали ще мога да ги взема на изплащане и каква ще е надценката?"
Леле, никога не бях г виждала да се изнасят толкова скоропостижно...