Кристалните и индигови деца

Не смея да се изказвам, защото не съм компетентна. Но съм скептично настроена.
Много съм съгласна с това...
... и ме интересува как аз мога да разбера със сигурност дали имам "деца на новото време"... Не им виждам аурата

С много малки изключения, не видях добрият тон да е нарушен. Не виждам и къде темата е оспамена.
Всъщност това ми мнение беше за да се запиша да я следя.
Jam, стискам ти ръката. Azzy, защо няма учителки като теб. Чакам продължението на историята. бтв стана ми любопитно за детските тестове за интелигентност. Имаш ли  такива в електронен вид?

Трябваше да напиша нещо, но дори не мога да го формулирам.
Гвендолин е дама, много близка до сърцето ми. Обикновено сме на различни мнения, но мисля, че въобще доста често мислим еднакво по различен начин. Туй, лигаво и ненужно отклонение.

Аз съм толкова земна, че на снимка с аура ще си бъда това, което съм - тиква в кал 
Да, аз видях Филипът като едно кристално дете, после си дадох сметка, че съм самият смисъл на думата субективност. Четенето на историята вече е една нова история и за мен, след дълги размисли, изводът е един-информацията е вредна за масите, защото не им е необходима и не я разбират.
Градя мнението си винаги върху собствени изводи и не го налагам на другите. Тая теория не ми допада, не мога да я цъкна. Защото за мен е важен резултатът, а той е, че съм била свидетел на достатъчно сладки деца, развили се в тъпи и скучни по-големи деца, за възрастни направо не ми се коментира  В тоя ред на мисли, търся тези невероятни "нови" хора, които ще обърнат историята, но нещо не ги виждам. Като се има в предвид, че в България се раждат най-много феномени и висшисти на квадратен метър, това си е направо обиден пропуск.
Няма да следя темата, не е моята тема, ако и Филипът да е чист кристал, не е негова вината, че е попаднал на тиква, но тиквенското умея по-добре от кристалното.

Но винаги премирам постоянните търсения и любопитството на Гвендолин   

Чудесна тема, много ми допадна. Просто е - защото има Индигови хора, винаги са се раждали и някои от тях са ми прекрасни приятели. Общуването с тях е истинско удоволствие, защото... всъщност - по много причини Когато съм до такъв човек аз самата става чиста, защото когато знам, че приятелят ми вижда в мен сякаш съм кристална, как мога да имам нечисти помисли или как ще го излъжа? Нали вече няма да ми е приятел? Така Индиговите хора със самото си присъствие създават чистота и извисеност. И разбира се, че ми четат мислите и ми виждат аурата, и не виждам нищо нередно в това - просто улеснява комуникацията, защото те веднага виждат дали думите им са ме развълнували или ядосали - знаете, че цвета на аурата зависи и от емоциите, и от псиичното състояние. Затова Индиговите хора са много чувствителни, защото могат да общуват на повече от едно ниво (много повече от нашето ограничено ниво на думи и език на тялото, който улавяме най-често само подсъзнателно). Вярно е, че се доверяват трудно, но това е защото света ни е пълен с лицемерие и лъжи, а от това истински ги боли.  Вярно е, че изглеждат затворени, но това е защото нямат нужда от много думи. Когато се докоснат до човек, той им става ясен. И са изпълнени със съчувствие, затова пък често плачат или просто изглеждат тъжни. И е вярно, че са самотни, защото сродните души са малко или поне досега са били. Явно света се променя, ние хората се променяме.
Франзела Калина казва, че търси тези Индигови хора, но нещо не ги вижда. Ами нормално е - те не се разкриват. И най-близката ти приятелка може да е индигов човек, но как да ти го каже, ако знае, че ще решиш, че внезапно се е побъркала или няма да й обърнеш внимание, или пък ще реагираш отрицателно и ще се отдалечиш. Докато не си готова, докато не е достатъчно "избелена" душата ти няма как да разбереш, няма как да усетиш. Защото е известно, че духовността е най-вече преживяване.
А относно нападките, които срещнах тук, че няма научни доказателства - имайте малко търпение! Древния индийски будизъм от край време е твърдял, че света не е реален, че е майа. Е, днес това го казва квановата физика. Всичко, което Науката реши да докаже, ще го докаже И това е факт

  Е какво да кажем, дай Боже повече такива "тикви"   

Azzy, още като сподели от колко време нямате връзка с Лука, а какъв е бил контакта ви преди това, ми идеше да попитам: как е възможно при такава силна връзка между вас да не изпитваш непреодолимо желание да го намериш? Аз лично не бих издържала на "нарежението". Но след това си казах, всеки си знае, може пък да е премълчала нещо, което не иска  да сподели с нас и което я възпира да го потърси. Но... ето, че нещата имат развитие и, сигурна съм - то е положително. Чакам с нетърпение разказа ти 

подпис..

Темата ми хареса!
Интересна е!
Искам да прочета всичко за Лука! С подробности!
Как се намерихте? Какво е станало през годините? Той зарадва ли ти се?
Айде 

Щяф да се абонирам за тази тема, че да се осведомявам надлежно.
Всичко е толкоз любопитно! Бравос!

Azzy чакам с нетърпение разказа ти за срещата с Лука 

И на мен ми е много интересно точно какво се е случило с Лука!

   Какъв е този Лука?!Не може ли да си изкарате отделна темичка,а използвате чуждите?!Мен ме инттелресуват повече децата!

Здравейте, милички,
bimbo, може да се каже, че Лука е като носталгията- хваща те, държи те известно време и после те пуска- и така до следващия път. Понякога ми става мъчно за всички деца, които са били при мен, просто Лука беше малко по-специален. Истината е, че сега, когато започнах да ви разказвам за него пак ме хвана носталгията и желанието да го видя- и него и Сава. Понякога срещам децата-и срещите ми винаги са свързани със страхотни емоции, признавам си, че се размазвам  
Иначе като време - дойде при мен 1998 година есента, 1999 беше в 1-ви клас, 2001 бяха пак при мен със Сава, така, че около 6-7 години сме загубили връзка, но както вече ви казах след това напуснах училището-заминах в чужбина известно време, после се прибрах в София, но пак пътувах често и чак, когато забременях с дъщеря ми 2005 година спрях да пътувам и се установих трайно на едно място. И знаете как става- работата, детето, мъжа ми и...времето става голям дефицит.
И така-  Лука и семейството му все още са в България, той и Сава са станали малки мъже вече- особено Лука/на 1.11. става на 15 години/, отначало беше много резервиран /все пак е минало доста време/, после ме информира делово, че съм много красива /и преди го правеше  / и започна да се фука с житейски победи- разни училищни тенис турнири, по баскетбол и т.н., които не слушах много внимателно, но определено малкия Лука се е превърнал в почти мъж- станал е още по-красив, с наситено сини очи, косата му е все така светло руса, по-висок е от мен /172 съм висока/ строен, почти слаб и да ви кажа нищо в този живот няма да му се опре Много се вълнувах, той също, но най-много майка му. Търсили са ме много- искал е да ходя на всички тържества, но уви Имат още едно дететнце- Вера, която сега е на 2 и половина. Забравих да ви кажа, че все пак семейството му за забележителни хора- майката е наследствена руска асристократка, а бащата е семейно свързан с лидерите на войните в бивша Югославия. Има инфо за тях в нета, на който му е интересно да ми пише на лични, ще дам линкове да четете и да видите снимки на Лука /не ми се струва уместно да ги публикувам директно/. Много се вълнувах, милички, благодаря ви за интереса към тази история и за това, че ме върнахте в период от живота ми, който ми е скъп и там съм оставила много чувства. Айде да не се отплесвам толкова
 Тинкърбел , мила, отдавна не се занимавам с това, но в апартамента на майка ми все още има материали, които съм използвала, обещавам, ако намеря нещо да кажа, но помня, че бяха адаптирани за дечица/тези за интелигентност/. Иначе си пазех и шаблоните от лекциите по детска психология и ако се интересуваш съм сигурна, че в учебниците по психология още ги публикуват, но само шаблона не е достатъчен- трябва ти и тълкуването на резултатите.
Честит празник, милички, приятно прекарване на вечерта  

Изви4нявай, Гвендолин, че се оклонявам от темата...,ама въпроса ми е към Аззи.

Още в първите си разкази за Лука не беше ли споменала , че има сестра.  Някъде ми се губи математиката.  Прощавай, ако съм в грешка, но не бих желала нещо сериозно да се изражда...

Мдааа - ето тук:


Azzy, от разказа ти така и не ми стана ясно дали Лука е запазил аурата си, харизматично излъчване или се е променил. Това че е порастнал и е станал малък мъж е ясно, но от самото начало на темата искам да знам (и задавах въпроса си нееднократно) какво се случва с тези деца като възрастни хора???