Съквартирантски неволи и приключения!

Аз за най- гадната си съквартирантка дори тема пусках да се оплача- де що видеше, всичко изяждаше, барабар и зимнината ми, миеше чинии с белина, не ща да си спомням.
Имах една, която си изхарчваше парите по средата на седмицата и все просеше от мен после.
Друга, която не готвеше изобщо, но не бе доволна от манджите ми, понеже все се повтаряли- ами това съм можела да готвя и това съм готвила.
Следваща-  преспа с вече бивше мое  гадже и чак след 2 години си призна.
Има и още.

Страхотна идея и супер темичка се очертава!

Тук мога да пиша до откат и до дотягане спрямо уважаемата аудитория. Имала съм малко на брой, но изключително качествени и благодатни откъм материал за темата съквартирантки. За съжаление времето услужливо е изтрило голям брой от бисерите, но също така и немалко са останали.

Започвам с първи номер (хронологично). Девойката е с претенции за мъжемелачка, сърцеразбивачка, говори с изкуствен патос и с удивителни след всяка фраза (впрочем така и пише). Представя се, че не е българка, докато си прави заучените пози и движения - македонка била. Оказва се от Благоевград. Става ясно, че ще делим една стая и тя веднага раздава нарежданията - "ще чистим подред, веднъж едната, веднъж другата! И много държа на хигиената!" Добре, нямам нищо против хигиената... и редуването. Идва ред за чистене. Мис хваща метлата с размах и с висок тон ме изгонва в кухнята - ще чисти. Аз се изнасям послушно. След 3 минути се чува боен вик - отивам, тя застанала по средата на стаята до купчинка смет и ми подава метлата - "Аз си изметох под леглото, сега, ако обичаш, ти си измети твоята половина на стаята, защото нямам намерение да чистя чужд боклук!"

Случка 2 - същата персона, същото място. Понеже учим в чужбина, всеки на заминаване е понесъл в багажа по някой и друг дребен деликатес от родината (в самолета повече не става). Тя заявява - понеже моите неща са по-трайни, дай първо да изядем твоите, а после и моите. Веднага ми замирисва на нечиста работа, ама мога ли да й кажа какво подозирам, при всичките й уверения, че ето, всичко е тук, няма проблем. Това-оновато ми свършва сравнително бързо, след което госпожицата се фръцва: "Оооо, не ми харесва тая система, всеки да си яде, каквото си има!" Е, каквото... и ако си има... щото някои си нямат вече  

Айде да не досаждам повече сега, по-нататък може още.

И аз живях с една такава особа в общежитието.
Всички си минаваме от реда, само тя крак върху крак и с цигарата.
Един ден така ми прикипя, а мен като ми кипне - да не си ми пред очите.
Всички мръсни чинии, тенджерки и тиганчета ги изхвърлих в общия коридор.
Ама под хвърляне разбирайте поне на 10 метра от стаята и всичко на сол 
Тя гледаше ей така  а аз като се набесувах и казах да си събира багажа и да
върви след чиниите и тенджерите, и като се прибера от лекции да я няма.
Е, нямаше я 

И аз имах една съквартирантка, която дълго време ще помня!
Действието се развива в чужбина. Тя си е от България. Беше вегетарианка, но ядеше картофите от мусаката с кайма, но не искаше и да се доближава до пилешки бульон. Не си миеше чиниите, а когато си правеше кафе му изваждаше филтъра и го пльоскаше на беличкият кухненски плот, който до преди малко съм търкала. И си стоеше там, докато аз не го махна. Тоалетната ни хартия свършваше изключително бързо- като влезеше в банята поне половината руло след това липсваше. За 1 ден- 1 руло. Но кошчето никога не се изхвърляше от нея. Един ден се прибра и заварва мен и приятелят ми в усилено основно почистване и само прескочи приятелят ми, който беше клекнал да почисти под масата, и каза- "Ох, колко съм изморена!!!". За хигиенните й навици имам супер много да говоря, но може би по-нататък 

Бяхме 5 момичета в апартамент, банята обща, кухнята също естествено.

2 от мацките бяха супер точни, но другите 2 .. 

Само да се мъкнеш след тях и да чистиш, буквално. Добре, че бяха с нас само 5 месеца.

Имах съквартирантка, която се опита да ме удуши. Но историята не е интересна.

Ще ви чета с интерес.

Как не е интересна?!
Аз ще пукна от любопитство.. 

Е браво, Лизбет  Пусна бомбата и се покри. Ти ще кажеш, че не е интересно 

И аз така, но ме хвана неудобството да питам.
Джулс, доста време се пулих да разбера за кое иде реч, но го оправих, де. Не съм го и забелязала като съм правила темата...

Друга случка със съквартирантка - мацката тунингована отвсякъде, не излиза без грим, дори да хвърли боклука, че знаеш ли от де ще изкочи мечтаният принц...
В квартирата ни се нижеха от адвокати, лекари, до разни други видове бизнесмени и същите - в обратен ред  
Иначе мацката беше услужлива. Всеки път, когато някой й "напълнеше хладилника", тя тичаше хем да се похвали, хем да ми предложи да си хапвам и аз, когато и каквото ми се дояде.
Интересни типове идваха вкъщи като си спомня...

Записвам се и аз. Първата ми съквартирантка беше от малък град и с огромно самочувствие. Аз и хазяите я изтърпяхме само 2-3 месеца. Втората- едно отракано 'лапе, което много го влечеше живота и постоянно интригантстваше. Случих от третия път и изкарахме 3 весели години. Последната година бях на друга квартира , вече без хазяи, с още три мацки- беше и весело, и тъжно, но пък запомнящо се. 

Съквартиранти точно не съм имала, но живях в общежитие, с обща кухня и тоалетна на етажа. С хората бяхме почти само на здравей-здрасти, така че нямам нищо за разказване. Само няколко идивида много ми лазеха по нервите, защото непрекъснато се събираха с приятели в кухнята и висяха до сред нощите..колко пъти съм си лягала гладна, щото как да вляза да готвя, като са там.. Накрая ми писна и си взех квартира сама.  Тъй де, колкото да не е гол запис...

Тъй като всеки още живея със съквартиранти, и живея така от края на 1999г, като съм сменила над 10 места, и десетки съквартиранти ( веднъж дори се опитвах да си правя "родословно дърво" на съквартирантите, с кой кога съм живяла, с кого съм се запознала покрай него , кого е домъквал в нас и т.н..) имам много за разказване, но пък сигурно и за мен много да се разкаже. Аз предпочитам да разказвам за комични случки около самото живеене под наем:)
 За мен винаги важно условие е било да не живея с хазаи. С една мацка решаваме да търсим стая заедно, тя има същото условие. Отиваме пред Ректората , където е седянката на хазайки и хазаи, но ловко отбиваме атаките на бабите, искаме да живеем сами. Идва някакъв мъж на средна възраст, казва, че има гарсониера лукс, а той живее в съседния апартамент, ние се съгласяваме да го наемем. Бабите ни предупреждават, че този мъж е "коцкар" и се натиска на квартирантките, ма ние мислим че от злоба го казват и игнорираме съвета. Апартамента се оказва някакъв бивш огромен, преграден, да, нашата част наистина е гарсониера, но имаме общ вход и обща баня с хазаина. Ей, побърка ни този човек. Той иначе не беше лош, забавен, комуникативен, разведен беше и живееше сам и само си търсеше повод да дойде до нас. Един път чука на вратата и му казвам да изчака малко. Ама онзи продължава, и аз изкрещявам :" По бельо съм, един момент"...а той:" Аз съм бе, Цвети, хазаина" Сигурно при това признание трябваше да отворя и да му се метна в обятията. Имаше изискване да не водим мъже вечер, той не искал домът му да става бардак. И една сутрин се засичат на излизане с мой мъж на вратата, на него нищо не му казва, ама после подпука мен- нали сме имали уговорка:) И аз му казвам- "ами той от обед беше в нас, не съм предположила, че ще остане да спи", не ми мина номера и започна скандал, аз му казвам- "Какъв е проблемът, че правя секс или в кое време на денонощието ще го правя?". Останахме там само два месеца.

За много кратко живеехме с моя приятелка на едно таванско помещение с 4 стаи всичките с момичета.Хазяите на долния етаж.Ползвахме обща баня и кухня.Приятелката ми маниачка на тема чистота, ама до такава степен че като сменихме квартирата първата и работа е да залее банята с кислол, белина или трезон.Каквото има на магазина.След заливането на пода на банята пода мозайка и стана на петна.Просто банята никога не беше чистена с нещо различно от вода.Като видя хазяйката един скандал настана, съсипали сме и били банята  Като наемахме квартирата отивам аз с моя приятел, нямаше проблем от страна на хазяите.Условията им бяха приемливи за нас.Настанявам се с съквартирантката и проблемите започнаха, той е идва при нас-хапване пийване и към 23ч. си тръгва, онова чудовище хазяйката пристига и прави забележка-ДОБРЕ.... До 22 часа мъже в къщата.Само да спомена че повечето имахме гаджета и то постоянни от няколко години, не мимолетни забежки.Да ама не, жената си има принципи .Една вечер пристига ама към 24 аса и се влиза с трясък, отварят се всички стаи и се заявява-Тук е имало мъж Голям смях падна, тя жената директорка на училище и едва ли не трябваше да и козируваме.Изкарахме много малко2-3 месеца и се изнесохме без да разбере.Разбра на последния кашон.Ние с бяхме оставили пари за сметките на другите момичета, ама тя не знае че като яхна метлата стой та гледай.Пожелахме и следващите и квартиранти луди да я правят- и познайте не можеше да им хване спатиите.Мисля че вече не го дава под наем

Един брой съквартирантка нарокоманка, един брой лесбийка, един брой с налудности, един брой лъскава кокона /отвън/, има още, но те бяха от по-"нормалните". Иначе една от бившите ми вече съквартирантки ми е приятелка и до днес, въпреки, че сме в доста далечни градове и е кръсница на сина ми.
Хазяите, ееее, за тях цял роман мога да напиша / в стил психо- трилър/.

Съквартирантките ми като цяло не са били кой знае колко странни.
Имаше една мацка на горния етаж, приятелка на моите съквартирантки, май съученичка даже на едната.
Тая девойка беше една година арабистика - готвеше ни арабски манджи.
На следващата - индология, готвеше ни индийски.
После се изнесох от студентски град, може да съм пропуснала китайската кухня и сушито  
Добре че не очакваха от мен френска кухня, аз по онова време не можех въобще да готвя.
С последната ми съквартирантка се познаваме от бебета (съседки тогава), но не се бяхме виждали 20 години  
Майките ни се са съученички.
Много свястно момиче, научи ме да готвя