Съквартирантски неволи и приключения!

само в ст. град съм имала...
Понякога осъмвахме до 10-ина човека в една стая.

О, аз съм тактична и ще ги спестя, защото някои от тях са вече обществени и политически фигури. Но, хубави години бяха. 

Неволи много, приключения по-малко.
Първата ми съквартираНка беше от Пйерник. Мацка метър и деветдесе некъде. Така и не успя да ме научи горката да чувам животни и да казвам "хлеб и млеко". Освен, че си оставяше мръсните чинии да корясват на терасата докато ме нямаше, успя да счупи едно легло и да травматизира кучето на съседите с песнопенията си.
Друга интересна птица беше едно момиче, което беше от т.нар помаци. Още първия ден ме запозна с някакъв българин, който щял бил да я приюти, дотам, че да се натресе баш при мен на квартира. На втория вече беше с някакъв младеж с две имена. На третия я търсеше някакъв да се женят. А на третата седмица доведе един Сюлейман, който лежа болен две недели, а аз от скука му изпих ракията за разтривки. Точно за три месеца я посети де що-рода има, макар и нея да я нямаше през цялото време в квартирата.
Естествено малко напърдяхме гърнетата, докато се опитвах да й обясня, че не можем да приютим целия свят в нашата скрона квартира, при което тя се изнесе със все багажа си. Но мисля, че й направих услуга. Само след няколко дни се омъжи за въпросния Сюлейман, а тя много се тревожеше, че няма да може да се омъжи каквато е честна. Та, вече спя със спокойна съвест.
Имахме един друг образ пък, приятел на моя съквартирантка, който всеки път преди да се прибере на село ни готвеше някакви невероятни буламачи, от страх да не умрем от глад докато го няма. А на друга една съквартирантка някакъв бивш ни завлече масата уж да я поправя, а като я върна, едвам я познахме. След това ни изнудва за пари за "ремонта", и ние, естествено, умирахме от страх.

В студентския ми период, преди да си сформираме окончателно една страхотна компания, с която се обичаме, чуваме, виждаме и до днес, съм живяла с какви ли не познати и непознати екземпляри. Една от първите ми съквартирантки беше много скромно и свито момиче, толкова притеснителна, че преди да влезе в тоалетната винаги пускаше силна музика - за да не се чува какво прави вътре . Това само през деня де, през нощта ходеше до тоалетна само ако е сама в квартирата, по същата причина.

Друга моя съквартирантка (за кратко) спеше с една голяма мечка, която наричаше Мецанчо. Дотук нищо кой знае колко странно, ще кажете. Да, обаче Мецанчо биваше къпан (т.е. пран) с Первол всяка седмица и след това солидно парфюмиран. Също така всеки ден беше с различна дрешка, специално ушита за него, сутрин като тръгваше за лекции гордата му собственичка го целуваше отривисто уста в уста, вечер за лека нощ също. Много любвеобвилно беше това момиче. Нещо не се спогодихме обаче, когато започна да влиза сутрин в стаите на останалите, за да ни целуне за довиждане и да ни пожелае приятен ден...

Lady Amaranth, сподели и ти де

Това с мечката ми е познато. Само, че особата, която аз познавах, не даваше нейната да се слага до стената с думите: "Ами това е стена, настива се!"

Мрън, толкова ли е било шумно това, което е правила, че се е налагало чак музика да пуска? Да не говорим, че точно музиката привлича вниманието, ако си толкова притеснителен   А пък нощем, ако те налегне нуждата не виждам аз лично как ще устискам със или без присъствието на съквартиранти..

Аз нямам толкова преживелици от студентстването понеже съм учила задочно, точно паради причината за студенстките неволи  

Тъй като винаги изпусках тайфата, когато се организираше за смяна на квартира и прегрупиране, все ми се налагаше да си търся сама съквартирантки или да оставя това занимание на хазяите - груба грешка.
При един такъв случай, се сдобих с най-странната съквартирантка, която имах.
Момичето беше от някакъв изключително малък град, не помня вече точно от къде.
Първите ми впечатления от нея бяха следните. Прибрала съм се един следобед от лекции и реших да си легна, докато я дочакам да се върне и да се опознаем. След известно време сън, се събуждам и я виждам - седнала по турски на леглото ми и вперила поглед в мен - нито мига, нито се усмихва, нищо. Стреснах се. А тя ми казва: "Аз да не те събудя, те чакам сама да станеш."
Не говореше много, но станеше ли дума за мъже - устата й не млъкваше.
Харесваше "мъже с костюм" - нито повече, нито по-малко. Идолът - Г. Първанов.
Излизаше с някакви лекари, до колкото ми споделяше и запомних, а тя много споделяше за тези неща.
Беше странна, а откъм лична хигиена - много зле, така и не разбирах какви са тия лекари, които излизаха с нея...

Психиатри?

Хахахаха, много готина тема....)
Аз почти нямам преживявания със съквартиратките ми, още от 1ви курс бях с 2страхотни момичета и изкарахме 3години заедно. ) Не че не сме имали спорове, караници и сръдни....

Но пък последната година имах 2нови съквартирантки....едната ставаше.....а другата беше меко казано откачена....)

запис да не ви изтърва, и аз ще се запиша тези дни

 

Затова съм сама в моята стая. В съседната обаче, миналата година имаше един младеж, който почти десетилетие учи и все още е в трети - четвърти курс. Просто не ходеше нито на лекции, нито на изпити. Стоеше си в квартирата. Непрекъснато ми чукаше по вратата, все искаше да ме пита нещо, не разбираше от намеци /нито от директен подход/, стоеше сутрин в тоалетната повече от час.  Дори понякога, очевидно улисан в ползотворното си занимание, забравяше да пусне водата след себе си.
Сега имам нов съквартирант в съседната стая.
Искам си стария.

Запис да Ви следя, ние още първи курс се намерихме 5 момичета и си откарахме почти до завършването заедно   Има много комични ситуации, но ще пиша после...

Обещавам да пиша след малко, но моля те,
коригирай грешката в заглавието
Вижда се, че е от бързане, ама ... 

Като бях в Германия имахме едни съседки-албанки, с които ползвахме обща кухня. Не стига, че крадяха като невидели, а бяха и големи интригантки. Ходеха да портят другите за нередните неща, които самите те правят. Бях се договорила с хазайката да чистя общежитието за някое-друго евро, докато си намеря някаква друга работа и тия ми правеха разни мизерии. Ползваха ни чиниите без да ги мият след това. Многократно са ни изяждали вечерята. След като почистех банята, оставяха разни гадости. Абе пълна мизерия. Направо да те засърбят ръчичките да не им отвърнеш и ти с някоя мизерийка.
Та вечерта на сбогуването ми беше безпаметно пиянска. Доста водка замина и спомените са ми малко мъгливи, но все още се питам дали им се е усладило олиото, което им завещах