Съквартирантски неволи и приключения!

  • 63 414
  • 375
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 1 788
Като сте заговорили за хазяи, предполагам тези, които са живяли във Варна, знаят що за чудо са варненските хазяи.
Дълго време се чудех защо трябва банята да се попива със "стирката" след душ, въпреки че има огромен прозорец към помещението, което се проветрява и изсъхва по този начин за няколко минути.
През зимата - бойлерът изстивал като има отворен прозорец. През лятото - да не се плъзнеш и да счупиш крак в мократа баня.
И култувото - по лев за бойлер. Решаваш кога ще се къпеш, даваш предварителна заявка и накрая на месеца, получаваш сметка за дните ти за къпане...  Joy Ако ти изнася - къпеш се всеки ден, но няма отстъпка в цената, според броя на къпанията...  Mr. Green
Ако не ти изнася - имаш алтернатива - към електромера на стаята ти, се включва огромен бързовар в още по-огромен леген с вода  Mr. Green
Имах за кратко съквартирантка, която си спестяваше умело разходите по бойлера като си топлеше вода в една малка кофа (да кажем около 10 литра) и с нея успяваше да вземе душ, да си измие косата и да се изпере  Shocked Все още имам съмнения, че имаше нещо магьосническо в рода й и тя го беше наследила... Но за сметка на това, винаги беше давана за пример от хазяйката, колко икономично и съвестно момиче е тя, за разлика от мен...

# 31
  • Пловдив
  • Мнения: 23 739
Да си призная честно, моите съквартирантки от Студентски град легенди могат да разказват за мен. Аз си имам особености за съжителстване Simple Smile

# 32
  • Мнения: 4 120
 Случка със сегашния ми съквартирант, от времето, когато си бяхме само двамата( сега си живее с приятелката). Прибрала съм се към 5-6 часа от бар, нямам кой знае колко спомени, но явно съм му видяла обувките и съм решила, че е в нас и съм заключила , като съм оставила ключа на ключалката. Телефонът ми остава в чантата, която съм оставила на закачалката в коридора. Към 11 часа ставам от зверска жажда и чувам телефона ми да звъни от чантата. Съквартирантът. Затварям му да го набера , че ми е безплатен и виждам, че имам над 10 пропуснати повиквания от него , и 1 смс, пазя си го още :" Шибаният ключ е в шибаната ключалка. Отвори шибаната врата, защото ми пада шибаната батерия" Joy
  Горкичкият и той бил навън, опитал се да се прибере към 6, безуспешно, взънял, тропал, никаква реакция от мен, опитвал дори да разбие вратата, но само беше повредил бравата, че я сменяхме после. И от времето на прибиране до моето събуждане стоял горкичкият долу на пейката, купил си от вестникарската будка някаква книга и чел  Joy Същата вечер бил забил някаква мацка в бара и било на косъм да я доведе в нас, добре, че се е разминало, сигурно щеше да си помисли, че съм ревнивата му половинка, която не го пуска да влезе.

# 33
  • България-Швейцария
  • Мнения: 2 535
Аз нямам какво да разкажа тук, но се записвам да ви следя като наемодател, много сте ми полезни.

# 34
  • София
  • Мнения: 5 658
Янтра, разкажи Simple Smile  Hug

Аз продължавам със съквартирантка №2. Настаняват ме при нея, тя обаче ме причаква в коридора пред стаята на инспектора (съседна на нейната/моята) и ме дръпва вътре, за да ми обясни категорично, че няма как да живея там. Показвам настанителната заповед. Тя влита на скорост при инспектора (нещо гъсти бяха) и след кратка, но шумна разправия й става ясно, че съм настанена при нея и това е окончателно. Следва пак разговор с мен, че сега ще се нанеса (тя ми разрешава), но трябва да съм по-тиха от водата и по-ниска от тревата. Малко "нагледен" материал - "дамата" е около метър и 30 висока и горе-долу толкова широка, следва някакво инженерство (не помня точно какво беше) около десетина години - прекъсва, почва, пак прекъсва, пак почва, влачи куп изпити от не знам кой курс. Работи като портиерка в същото общежитие и не бърза да завършва (май и не можеше). Нареди моето легло да се постави върху нейното като втори етаж, защото няма място, лично намери момчета, които да го закрепят. Обаче горе трябва да не се движа изобщо, на всяко обръщане ме риташе отдолу по пружината да не мърдам, защото й падал прах. Държеше си хладилника опакован в един огроооомен найлонов чувал, а отгоре му стоеше телевизора, опакован в по-малък найлонов чувал - превенция срещу хлебарки  hahaha Телевизора не й го пипах, но в хладилника се налагаше от време на време да сложа нещо. Например веднъж родителите ми ми пращат някакъв пакет, имаше вътре един плик с ядене, аз го мятам в хладилника, без да погледна точно какво има вътре и изчезвам на лекции. Междувременно се чувам с майка да й кажа, че съм получила нещата, тя поръчва да ги поделя с брат ми, който живее в съседно общежитие. Прибирам се вечерта - мадам ме посреща гузно усмихната и извинително мазна. Много се извинявала, но погледнала какво има в плика ми (беше опакован и залепен, значи го е отворила и разровила) и намерила 1 домашен суджук. Много й се прияло и си резнала. Усладило й се и си резнала пак. И така няколко пъти, докато решила, че остатъкът е прекалено малко, за да ми го остави  Shocked и взела, та си го дояла.  ooooh!  
На всичкото отгоре тази особа се оказа евангелистка, което принципно не ми пречи, но тя започна да ме атакува прекалено агресивно да ходя на техните сбирки, защото там ще се решат всичките ми проблеми и Господ ще ми помогне (в действителност тя беше най-големият ми проблем тогава  hahaha , за което не знам точно как щеше да помогне Господ). Обаче и без да посещавам сбирките, Господ ми помогна Simple Smile - тя лично издейства от инспектора да ме премести в друга стая заедно с брат ми, за да й се махна от главата  Party Бях й безкрайно благодарна, че ме отърва от себе си Simple Smile

# 35
  • Мнения: 702
Хаха, от вчера ви чета и си мисля, аз отйъде да започна  Mr. Green
1.Студентски живот:
а. Първата ми квартира в Пловдив - сладурско двустайно апартаментче, на майната си до захарна фабрика, който познава Пловдив, ще ме разбере. Блокът се намираше точно до ЖП линията и на всеки 15 минути прозорците отчитаха преминаването на поредния влак. Бях научила цялостното разписание. Живеех с две момичета, едното от които беше няква уникална мизерия. Като я погледнеш е от тия натоканите, начервисана, гримирана, обаче дрехите й воняха на пот, приборите за хранене не бяха измислени, според нея и всичко, което ядеше се ядеше с ръце, след което каквото е останало под ултрадългите й маникюри се доизяждаше.Пълна гняс.
б. Втората ми квартира - в Кючука. Готина фамилна къща и ние 4 момичета в една мансарда. Разкош. Няма такъв купон, живеехме си чудесно. На мен ми викаха блудния син, понеже вечно се реех нанякъде. Прибирах се само, за да си взема дрехи и да разкажа преживяното.
в. Общежитието - Царевец. Няма такъв купон. Уникално, неповторимо, страхотно. Съквартирантката ми, беше страхотна и много се забавлявахме. Деляхме си всичко. Грижеше се за мен като майка. Доста хора имаха страх от мен, незнайно защо, но зад гърба ми се носеха градски легенди.
г. Имала съм и други местопребивавания за кратко пак в Пловдив.

2. София - няма такъв уникално мръсен град. Имах чувството, че всеки втори е някъв мизерник.
а. Първата ми квартира - живеех с един колега от Пловдив в Гевгелийски. Апартаментът беше ужасен, когато го наехме. Направих му шпакловки, мазилки, боядисах цялата дограма сам-самичка, докато съквартирантът ми ме питаше каква е технология на боядисване на прозорци с бира в ръка. Беше адския мизерник. Един потник и едни гащи - цяла седмица. Обувките му смърдяха и го карах да ги изнася на терасата. Не съм очаквала, че е такъм гнусар, когато бяхме в Пловдив. Това да си измие зъбите, беше като някъв празник. Иначе много интелигентно момче, направо се чудя как може да не се поддържа и да не се усеща.
б. Втората ми квартира в София - живеех с една украинска проститутка, един от хулиганите на ЦСКА и един абсолютен психопат. Тих, дребен, слабичък, но луд. Един ден излизам от банята, а хулиганчето на ЦСКА, се барнал чисто гол пред вратата на банята и ме чака  #Crazy

Има и други неща, но стана много дълго.
Край.

# 36
  • Мнения: 1 788
Хахахах, супер сте!
Давайте в същия дух, моля!  Hug

По повод дългите нокти и аз имах съквартирантка, която ползваше своите вместо вилица.
Понякога дори загребваше с тях някои по-течни храни или сосове.
Наистина беше гнусно.
Че и отгоре на всичко, почти никога не ги лакираше, поне малко цвят да добият, а ги оставяше натурални...

# 37
  • София
  • Мнения: 5 658
Аааа, това е гнусно ужасно!
Което ме подсеща, че тази същата от предишния ми пост оставяше накиснато бельо и чорапи в леген в банята толкова дълго време, че веднъж там се беше удавила мишка и не беше много ясно преди колко време е станало това  Sick

# 38
  • София
  • Мнения: 23 098
Като студентка живеех в Студентски град. Случки със съквартирантки да искаш! Живеех в общежитие на НСА.
Първо живеех с една компаньонка. Добре ни беше, тъй като нея с дни я нямаше, а през останалото време отморяваше или се гримираше.

По едно време имах една хандбалистка съквартирантка. Нейна приятелка, която не беше студентка, явно беше решила да поживее за неопределено време в стаята ни. Момичето си падаше по мъжете и секса. Сутрин се прибираше само по палто и високи ботуши, а отдолу - финтак-бърсак гола  Mr. Green Вечер си канеше някакви отрепки от мъжки пол, по 4-5 броя, пиеха и гледаха тв. Имах чувството, че съм попаднала в ада. След един много як скандал от моя страна и заплахи, че отивам при управителя на общежитието - мир да има, тая се пръждоса.

Последна година в общежитието. Попаднах на две нови съквартирантки. Едната по-биваше, но другата беше пълна скръб. Учеше в УНСС. Момичето не можеше да се похвали с висок умствен багаж, но както се казва - тъпа, но упорита. Учеше денонощно за някакви смешни изпити. Аз разбира се трябваше да ходя на пръсти. Влезеше ли мъж в стаята, погледът й ако можеше да убива - на пепел щях да стана   Joy Постоянно ме наблюдаваше какви ги върша, докато тя учи и е в сесия, и любимата й фраза, отправена към мен, беше "Тц, тц - човек без работа"  Joy Защото моя милост дръзваше да се лакира, фризира, да си чете романчета, докато тя правеше напъни да учи. Смешното беше, че аз учех по 2-3 дни за изпит и го взимах, а тя с ужасно много усилия едва минаваше  Mr. Green И още нещо, хаха. Когато преспивах при гадже, сутринта мацката ме посрещаше с погнусена физиономия и неизменния въпрос "Къде беше"  hahaha

Това е доста малка част от премеждията ми със съквартиранти. Аз обаче си помня най-вече хубавите моменти, а те са безкрайно много  Heart Eyes

# 39
  • Мнения: 4 116
И аз имах една супер нечистоплътна съквартирантка в общежитие в Студентски град, София. Потни и миризливи дрехи си ги редеше на стола, който пък беше до моето легло...обичаше хаоса и ненавиждаше нещо да й е подредено  Mr. Green обикаляше до късно по купони и вечер като се прибереше към 12ч си светваше лампите и учеше до към 3ч. Живо мъчение си беше за мен, понеже не мога да спя на светнато.
Едва издържах 4-5 месеца и после се уредихме да живеем заедно с моята приятелка от гимназията. С нея си живеехме царски... прекрасен период от живота ми  Grinning И си чистехме и си готвехме и винаги се съобразаявахме една с друга. Спомням си, че съучениците ни от гимназията предричаха, че ако заживеем заедно  с нея на квартира ще се изпокараме, а и до ден днешен сме си най- близките приятелки. А точно тези, които ни предричаха раздяла,  не се поглеждат сега.

# 40
  • Мнения: 494
  Нека и аз да се включа. Отдавна беше, като живеех в студентски град, но случките - нямат забравяне! Simple Smile) Първите ми съквартирантки бяха две бесарабски българки. Побъркваха ме...постоянно говореха и обсъждаха мъже. Цел № 1 в живота им беше "да си хванат мъж за женене". Обаче тотално бяха сбъркали подхода, според мен. Не бяха за изхвърляне, даже доста хубавки бяха, обаче с един такъв много странен акцент и ползваха много архаизми - това, изглежда е типично за българския език, ползван по онези ширини. Що народ от мъжки пол се извървя в стаята ни, за трите месеца, в които живях там - не е истина (повече не издържах, подадох си молба за преместване). А аз, естествено,не можех дълго да понеса воплите и пъшканията по цяла нощ и си отвисях по разни кафенета. А те, едни такива..."мъ молья ти ся, поради що тъй искаш да ни напусньеш?" И питат! После пък бях в стая с едни момичета от западна България - и двете бърбореха в стил "Цеко Сифоня" и си падаха по гърци. Много противно беше боготворенето им, както и самите гърци, пък и постоянно пушеха марихуана. То, хубуу, ама накрая всичките ми дрехи и лични вещи воняха на ганджа. И някои неща, няма как да ги изпереш и си беше неприятно някак...Единственото хубаво беше това, че ме мъкнеха (аз още заек, в първи курс) по първите яки места, където се слушаше основно хаус - свърталища главно на гърци. И много съм се смяла как след огромна порция тежък рок и после хаус, точно когато ставаше най - весело, пускаха гръцко и да видиш как ония "модерни" гърци, всички, до един, без изключения, вдигаха ръчички и в неусвест тропкаха и пееха в захлас върху традиционните гръцки парчета, нищо, че ги плюеха и осмиваха в по-ранните часове на нощта...Та тия двете един уикенд някъде бяха забегнали и аз направих купон с мои колеги. Имаше около 10 - тина момчета, без да броя гаджето ми. По някое време останаха само момчетата и го удариха само на пиене, доскуча ми и с гаджето ми решихме да спим в неговата стая, а тия да ги оставим да си допият (те си бяха уж кротки младежи). Така, ама на следващия ден ме издири управителката на блока и ме изхвърли от стаята без предупреждение, тъй като ония (явно) по някое време са почнали да буйстват и някой съсед се оплакал на сутринта. Все още се смея, като си представя на каква гледка са се натъкнали управителката и домакина на блока...Simple Smile))След като се наложило да разбият вратата на стаята ми, понеже след едночасово тропане никой не отварял, а се чувала яка музика, видяли следната сцена (по техни думи, а аз им вярвам, понеже по - широко отворени очи до днес не съм виждала  Simple Smile)), та...всичките ония хубавци били се натръшкали кой където свари, включително в банята и в кухненския бокс, в най-причудливи пози и всичките..спящи и чисто голи. Бедна ми е фантазията какво са правили, че така са я докарали, но все си мисля, че миризмата на ганджата нещо не им е понесла:))). Де да знам, може пък нещо алергична реакция да е имало, какво ли...Simple Smile) Те и до днес мълчат за подробностите и само казват, че много пили.И все големи, женени мъже са днес...Малко ми беше терсене, че ме изхвърлиха заради тях, но после приех това като услуга, не ми беше хубаво в тая стая. И тези съвсем не бяха единствените ми случки и съквартирантски неволи в студентски град. На какво ли не може да се нагледа там човек... Имаше и страшно много смехории.

# 41
  • Мнения: 292
Като цяло се връщам с добри чувства към онези времена...Страхотни приятели , купони , изобщо вечен празник!
Имахме обаче един ненормален  съсед , който ни тормозеше постоянно и ни се налагаше през седмица да пишем обяснения в районното. ooooh!
Късно през нощта идваше и звънеше като луд на вратата , заплашваше ни , непрекъснато твореше някакви неприятности...
Има много случки за разказване...документирани и в полицейското управление...

# 42
  • Мнения: 4 116
А, това последното ми припомни... значи преди да се нанесем с приятелката ми във въпросната стая за двама, там са живеели македонци някакви, момчета. Но били изгонени задари шумни купони. И няколко дни, след като се нанесохме, от съседна стая се чува купон, после наизлязоха в коридора една тумба момчета, псуващи и викащи на македонски. Та като заритаха по външната врата ...как не я потрошиха не знам. И ние сами вътре, нямахме тогава мобилни да се обадим на полицията... що страх брахме. Онези  сигурно са били в  техни приятели на купон и са решили на  нас да си го изкарат затова, че са били изгонени.
Скоро след това си сложихме метална врата и бяхме спокойни.
А, и друго се сетих  Mr. Green ама това не е много за споделяне... Ние бяхме 2 стаи принципно, свързани със санитарен възел. Та в съседната стая нямаше никой настанен доста време. Но ние забелязахме, че прозореца на стаята  е оставен отворен. И приятелката ми (като много слабичка и ловка) по парапета премина до съседната стая и си примъкнахме разни нещица от там -чекмедже от бюро, понеже на едно от нашите беше счупено и още нещо, ама не помня какво... С какъв акъл сме го направили не знам. на третия етаж бяхме, не толкова високо, че ако падне да се претрепе, ама пък да рискуваш за някаква такава глупост... луди години.

Последна редакция: вт, 09 ное 2010, 11:10 от *Тедка*

# 43
  • Мнения: 4 806
Тази тема ме хвърли в минало - неносталгично.
Имала съм много съквартирантки, много шарени хора. И евангелистка, и досадница безподобна,
и фльорца провинциална, и вечна студентка, и физичка ... Но не ми е кеф да си спомням за тях.
Да, и по Студентски град сума време изкарах. И от 8-ми блок имам спомени, и от общежитията
на икономическия (че там имах много съученички, и при тях съм живяла). М-да.

# 44

Общи условия

Активация на акаунт