Как общувате с тийнейджърките

Разбира се, че трябва да има граници. Това никой не го оспорва.
Но ако Утро обяснява на дъщеря си как чатът с приятелите ѝ е пълна загуба на време, мога да разбера защо детето реагира с досада или гняв. Не може да омаловажаваш интересите на децата и после да очакваш, че те ще възпремат мнението ти за меродавно. Подчертавам, че това ми мнение е принципно и не твърдя, че Утро прави това.

Важно е, затова и не искам да я лишавам напълно от компютър и интернет. Нямам нищо против да ползва ежедневно, но да си оставя по малко време и за други занимания и да не си губи всяка свободна минута буквално докато си легне да спи.

Постът на Fairy по-назад най-много ми хареса. Защото е написан от първо лице на детето и защото проблемите са се решили по естествен начин, така както трябва да бъде.

Всъщност аз нищо нетипично за възрастта на детето не видях. Нищо притеснително също, освен притесненията на майката. utro77, дъщеря ти се държи като всеки тийн. Всъщност по-добра е от повечето, защото няма проблеми в у-ще. Моята е малко по-малка, но е същата – компютъра, настроенията, грубия тон, „не ми пука“. И тя е абсолютна отличничка и изобщо си мисля, че е разумно и добро дете. Но…в пубертет.

Дъщеря ти е на 13 и няма нужда мама да й виси на главата и да й дудне. Или поне тя мисли така.

Опитай се да я разбереш, да погледнеш своето и нейното поведение през нейните очи и се коригирай така, че в крайна сметка да постигнеш това, което искаш. Помисли как ти да промениш изискванията и най-вече думите и реакциите си, така че крайният резултат да те задоволява. Спри да й мърмориш. И не ми казвай, че не мърмориш. Защото в нейните очи е точно така. Дъщеря ми скоро разказва случка и съвсем между другото спомена: „и тогава мама пак мърмореше“. А аз си мислех, че говоря, съветвам, а не че мърморя

Щом е в 7-и клас, скоро ще се раздели с приятелките си. Нормално е да иска да е непрекъснато с тях. Даже и в нета. Какво толкова, че стои до 12? (всъщност това означава, че съученичките й също стоят до толкова) Тя уморена ли е на следващия ден, става ли по-трудно, загубва ли концентрация, боли ли я главата/очите? Ако я оставиш 2-3 седмици да си ляга когато тя реши и после й посочиш горните ефекти, които без съмнение вече ще е изпитала, ще е много по-лесно да обясниш защо не трябва да виси до толкова късно. Но остави този експеримент за след матурите. До тогава сключете пакт – да те слуша за лягането, докато минат изпитите.

Детето ти се променя, опознай го. Говорете си онлайн (нищо, че ти мразиш чата, а освен това сте и двете вкъщи) Защо не й предложиш да си направи блог. Направете го заедно. Ако е запалена по някаква игра, помоли я да те научи, а после се опитай да я минеш

Изобщо опитай се да правиш с нея неща, които на нея са й интересни в момента. Като излизате семейно, не й предлагай. Кажи й, че предполагаш, че иска да си остане вкъщи. И си ОК с това. (е, по изключение и от инат току виж поискала да дойде )

Като отмиеш "анти" слоя от нея, ще видиш общите ви интереси. Или ще се появят тепърва. А може и да не се появят, както пише Параход по-горе. Но поне ще общувате. И ще знаеш когато/ако се появи сериозен проблем (което е най-важното)

Теб какво точно те притеснява? Че си ляга много късно ли? Ако е така, говори с нея. Кажи й, че може да ползва компютъра до 23 часа (примерно). Оставяш на нея да прилага правилото сама, но ѝ казваш, че при нарушения ти ще започнеш да го прилагаш. Или те притеснява, че просто не прави друго, когато е вкъщи? Казваш, че това не се отразява на учението й. Моят съвет е да я оставиш тогава, а да опиташ да ѝ намериш повече занимания извън вкъщи.

Относно "правенето заедно на неща, които тя иска да правите". Лично моят опит говори против това - майка ми тестваше този метод при мен. Мразех моментите, когато ме разпитваше за музиката, която харесвам и ме караше да ѝ пускам любимите ми песни, за да ги чуела. Детето не е глупаво, знае какво се целИ с това и може да ѝ стане неприятно, че майка ѝ опитва да я "манипулира" да прекарват време заедно. Аз знаех, че на майка ми не ѝ пука за музиката и затова се дразнех, че се прави на заинтригувана. Пак казвам, това е моят опит, при други може би работи.

Давам си сметка, особено затова, че колко време децата ми прекарват на компа зависи от мен и от баща им. Поне докато са деца. Сега са такива, все още. Няма как да прехвърля отговорността си върху компютъра, телевизора, топката и т.н.
Затова още в началото писах- ограничи времето, дай ясни правила и те винаги да се спазват от двамата родители еднакво. В началото ще се намуси, разбира се, тя е вече доста голяма, а колкото по- късно се вземат мерки, толкова по- сложно е, но не е невъзможно. След това ще намери с какво да запълни времето си.
Моят, големият, често когато няма нещо за правене, а навън вали и няма авер под ръка да му дойде нагости, сам вика брат си да си играят, без никакви кандърми от моя страна.

А, чак да казвам 10-тия пъти съм мерси. Аз да не съм уличен просяк, да вървя и да се моля за подаяния? Просто спирам нета след третия път. Но това го правя от ранна възраст- казвам 2-3 пъти нещото и действам. Моите са наясно и лиготии няма. Утре, в живота няма кой да им се моли и да ги чака 30 пъти. Какви 30? По три пъти няма кой да ги моли дори. Имат си достатъчно свобода, но свобода има там, където има И граници. Сега най- често не ми се налага да чакам до третия път. Разбира се първия и втория ги гарнирам с обяснения, но ние сме родители на големи деца и сме наясно, че обясненията не винаги са работещ вариант. Нужна е и твърда ръка. Затова просто действам. Но винаги по един и същ начин. Така действа и баща им. Нямаме разминавания. Предварително сме се разбрали дори да имаме някакви противоречия- изясняват се на четири очи. Не сме имали почти никога, обаче, особено що се касае до децата.
Утро, така или иначе в някои моменти ще си "лошата". Ми то кой родител, който се занимава и с възпитание, не само с отглеждане, не е? Приемаш, че функцията ти не е да си винаги добра, нито пък си приятелка /майка си, тя приятелки си има/ и ставаш лоша, когато го намираш за наистина нужно. И не приемай реакциите й толкоз трагично.

Не знам вие в момента колко точно сте отдалечени. Наясно съм, че има ситуации, при които е нужно да се тръгне вече по- отдалеч със сближаването, т.к. ако сте си вече много далечни разни прегръдки отведнъж ще накарат детето да се дръпне ужасено.
Моето го чеша по рогцата, но не сме стигали до там да си се сърдим и да не си говорим.

Това е много добър съвет  Ние често го практикуваме със щерката, аз работя извън града, като се върне тя от училище и си пишем 

Може би малко пресилено заявих, че сме отдалечени. Всъщност абсолютно всеки ден тя ми разказва какво се е случило в училище и общо взето нищо не премълчава. Това желание да си седи само в стаята / на компа/ в сравнение със залепеното за мен поведение на малкото дете, очевидно ме обърква.
Достигам до извода обаче, че съм малко мекушава откъм поставянето на правила. Покрай метаморфозата на пубертета никак не ми се ще освен всичко останало да бъда и лоша в нейните очи, но... май понякога се налага.

Утро, детето ти е чудесно.  Наистина ми се струва, че рагираш пресилено. Както и други казаха, такова поведение е напълно нормално за възрастта ѝ, а и явно тя е съсвем разумна. Дай време и на двете ви да свикнете с промяната.

Детето си иска твърда ръка от раждането до пълнолетието. Всеки родител си има най- разнообразни схващания за мястото на границите, но такива се определят от родителя и той трябва да контролира спазването им. Най- лошо е като се заблати- не знаеш къде е блатото и къде- сушата. По- широки или по- тесни /много е лично и общо правилно няма/, но трябва да са ясни тези граници.
Де да знаеш, дали пък баш от това твоята пуберка най- няма нужда точно в този момент на неустановеност и търсене на самата себе си?
Аз не мисля дали съм добра или лоша в очите на децата, а кое мое поведение как би им повлияло. Акцентът би следвало да е някак по- различен.

Абсолютно съм съгласна с това.
И аз не винаги успявам да съм твърда с границите. Но знам, че е много важно да са ясно очертани, и самото дете се чувства по-сигурно, че и защитено дори.
Утро, не се моли по 30 пъти, глупаво е. Унизително и за теб, а и за нея. Бъди по-твърда, без да си изпускаш нервите и без да се настройвате една срещу друга. Тоест, тя евентуално ще се наостри, но ти се прави, че не забелязваш и я компенсирай по някакъв начин, без да се усети даже. Сигурна съм, ще се се сетиш как.

О-о, аз съм заявила отдавна, че в длъжностната ми характеристика на родител не фигурира изискване да съм бяла и добра. Като се размъркат, и двете са били ожалвани: "Еех, завалийчето, хич не си случила на майка, най-кривото колело ти се е паднало!". Каката и сега безотказно я разсмивам с този лаф, колкото и да ми е напушена.

Както казваше щерка ми - Аз ще ходя да живея при баба, мама само ме възпитава

Темата ми е интересна и се записвам да ви следя.
Всяка къща си има свойте правила и би трябвало да се спазват,за да има ред и спокойствие.
С децата си общувам,като с приятели,но често им напомням за правилата и последиците от неспазването им.Споделяме си всичко.Е,понякога послъгват или преувеличават,но винаги са хващани и после ред сълзи-ред сополи,обещания ,извинения.Уча ги,че няма "безплатен обяд"и е по-добре да слушат,ако не искат да спре "кранчето".

Утро, ти повтаряш едно и също - "тя не ме слуша", "тя не ме слуше", "тя не иска да слуша"! Нищо не искаш да разбереш, нищо не искаш да научиш! Само едно и също си навиваш - детето ти било едно, пък сега е друго, а на теб не ти харесва. И какво сега, детето да се прекрои специално за теб ли?

Твърдата ръка е работещ начин краткосрочно, но създава проблеми дългосрочно. Колкото пъти съм действала с твърда ръка спрямо децата си, толкова пъти резултатите са били лоши. Също и към мен колкото пъти родителите ми са действали с твърда ръка, толкова по-голяма съпротива и проблеми са получавали. Може да не е било веднага, но незинуемо са брали такива плодове.

Е, какво да й каже "Извинявай, маме, би ли станала вече от компютъра, стана полунощ...а, не искаш ли, ами добре тогава... ти си знаеш...". Ми то това си е зависимост. Ако не майка й, кой да я регулира? Та тя е само на 13, не на 31!