Как общувате с тийнейджърките

Да, по-добре да й каже "моля те, става късно, лягай си". Като са на 13 да не са на 3 или малоумни! По-скоро са като магарета - колкото повече дърпаш, толкова повече се запъват. Колко време ще издържи да стои до посред нощ преди да се успи за училище? Детето ми се струва доста разумно. Просто майка му се е запънала като тийнеджърка, че детето трябва да слуша и изпълнява, и че проблемът е в компютъра.
Моите си стоят до късно, когато решат. Досега не са се успивали за училище, нито са отишли с ненаучени уроци. На третата вечер сами разбират, че са изморени и си лягат. Но ако започна да ги ръчкам с показване на часовника, ограничения и др. ефектът ще се превърне в дефект.

Някой назад написа нещо в смисъла, че ако не е компютър ще е нещо друго, ако детето се чувства или иска да се изолира. Ние навремето компютри нямахме, но имахме телефони, по които си говорехме часове наред, че и скришом вечер се обаждахме. Или пък четене на книги и слушане на музика. Който иска да избяга, все намира начин. Хубаво, дори да е зависимост, тогава почти винаги се оказва, че нещо вкъщи не върви в отношенията. Готова ли е авторката да се сблъска челно с една такава действителност или ще продължава да й е по-изгодно да твърди, че компютрите са бич на съвременното общество? Малко са хората/родителите, които са готови да се разровят и да се видят отстрани. Много по-лесно е да се казва "той_тя не ме слуша", "той/тя се е пристрастил към...", защото така си стои на безопасния остров "на мен всичко ми е наред, аз съм добър родител, а вината е в детето, компютъра, външния свят, марсианците...".

Аз разбрах, че тя именно така подхожда, но няма реакция на думите й.
Не съм съгласна с формулировката "ако не е компютърът, ще е нещо друго". Интернет зависимостта си съществува и е описана като болест, наред с наркотичната зависимост. Пак казвам, да не се впускаме и в редицата опасности, които има във виртуалното пространство и срещу които едно 13 годишно момиче едва ли има опита да се бори. Много ги надценявате тия деца, та те са си още малки. Имат си нужда от правила и граници.
Аз нямам нищо против да стои и до 3 ако иска, но без техники - компютър, телефон и телевизор, писах го по-напред. Така съм преценила аз, да. Ако можеше да преценява тя сама за себе си на тази възраст, щеше да е пълнолетна на 13.

Хубаво, а ако играе нали пак е на компютъра? Аз не отричам пристрастяването като такова, нито опасностите в мрежата, а императивния тон, с който се подхожда. Дори на мен, дето се смятам за строга и рязка, ми идва вповече. Децата имат и телефони, на които могат да браузват и цъкат в кревата, а родителите да си мисляят, че детето спи или чете книга. Ако момичето си чати с приятелки, то родителят е наясно, какво значение има дали дърдорят по телефона или чатят във ФБ или скайп? Дори второто е по-малко шумно. Не виждам как може един родител да разбере дали детето си чати по телефона или цъка някъде из мрежата, ако телефонът си е при него, защото го ползва като аларма примерно. То не е само висенето пред компютъра, а защо детето виси пред компютъра и прекарва повече време във ФБ, отколкото родителят може да понесе. Трудно ми е да си призная, но понякога аз самата виждам как точно си играя на власт, забранявайки или държейки на някакво решение. Когато на детето му се забранява  или ограничава нещо, то трябва да знае какви са мотивите, включително дали е профилактична мярка на опасност или защото народителя му трябва терен и време за интимности, а на детето му се гледа филм и така пречи на родителските мераци. Ако работата ще е "станИ да седна", някак гадно се получава.

И аз така разбрах. Човек винаги почва с обясненията и кандърмите, но те не винаги дават резултат. Обикновено тогава се търси помощ и се пита "Какво да правя оттук- насетне?". Много ясно, че Утро и тя е почнала по същия начин, по който и останалите. Но резултати няма.

Когато молитвеният тон не води до нищо, се преминава към императивния. Дори и житейски по- натам навред е тъй. Повечето деца на тази възраст след училище са сами, а себезадръжките не са дотам чак развити. Ако си имат по някой голям, то аз, лично, не говоря отново за самоуправление, а точно за продължаване на управлението. "Само"- то ще дойде тогава, когато дете остане наистина само, когато излети от гнездото. Затова е нужно границите да са навреме поставени, че по- лесно се приемат основни житейски положения. Нужно е дори физическо отстраняване от проблема, като при всяка зависимост. Дори когато са убедени, че нещо е вредно за тях, децата пак допускат отклонения. То и възрастните са така. Що пушачи има по света, да речем. Почти всички са наясно колко е вреден този навик, тази им пристрастеност. Но не могат сами да се отърват. Какво остава за децата. 
Когато човек е пристрастен с молитви и бдения само не става. 
Пристрастеността към компа е наистина опасна. Не компютърът, а пристрастеността към него. И си иска мерки, как да не иска.

Хванали сте се за пристрастеността към мрежата/компютъра, защото така е най-лесно, но не виждате отвъд. От думите на майката мога да видя само някои черти на майката, не толкова на детето. Когато едно дете има проблем, то първо се "кОпа" при родителите. Тук има ожесточена борба за власт между майката и детето. Майката иска "вся власт Советов" и не може да преглътне хапа, че детето се променя - тя си иска "доброто дете", тя не харесва "новото дете". Това е все едно да се опитваш да върнеш миналото. Проблемът е при майката. Докато нейната глава не увре, конфликтите ще продължат. Накрая детето ще чака с нетърпение да завърши гимназия и да се омете от майчиния дом.

Ами именно. Родителите са тези, от които зависят правилата и границите, според които пък ще се оформят основни ценности при детето.
И не, никак не е лесно да ограничиш детето от нещо, което не му допринася с нищо, а напротив - по някое време започва да му вреди. Нима не ми е по-лесно да я зарежа там да си виси пред компа, колкото й душа иска, много ми е зор??? Тъкмо - и тя доволна, и на мен ми мирна главата. Ами не е по-лесно.
Колкото до телефона и чатовете - след определен час вечер (няколко пъти писах), телефонът се изключва, както и комп. и телевизор. Лесно ли?!

А дали ти е лесно да я зарежеш пред компютъра? Съмнявам се, честно! 
Родителите задават правилата и границите, но основната им роля не е тази, защото самото задаване на правила и граници образно казано, е повод за конфликт - имаш двама човека, всеки от които има свои виждания за правила и граници, единият от които е с по-голяма или абсолютна власт върху другия. И поради това се възползва от нея, за да наложи правила и граници, които смята за правилни според собствените си виждания, независимо какви са вижданията на другия, освен, че са в противоречие с тези на овластения. Напълно съм наясно, че всички го правим, включително аз, но също така съм наясно, че границите и правилата са чисто субективни в повечето случаи, и аз налагам своите виждания, а не някакви обективни критерии от вида "ако бръкнеш в контакта ще те удари ток, затова забранявам да бъркаш в контакта". Хубаво е от време навреме да си даваме сметка за тези неща и да не абсолютизираме субективната си правота, опитвайки се да я превърнем в обективна.

Обективна за кого? Ти говориш, все едно наистина съм окупирала вкъщи и съм седнала да "овластявам" 30 годишна пълнолетна и завършена личност . Това е отговорност, която си поел ставайки родител, осиновявайки, поемайки ролята на попечител и т.н. Длъжен си да я носиш. Колкоото и да често да те спохожда примамливата идея "ами ако я оставя просто да си троши главата..." Ама не става. Ако можеше сама да отговаря за себе си, щеше да е пълнолетна и самостоятелна пред закона. Каква власт? Не сме равноправни, та единия да владее другия със сила.
Според мен, като родител и като някакъв там отговорен за едно малолетно дете човек (остави изобщо факта, че съм й майка), съм длъжна да спазвам някакви общовалидни норми, осигуряващи правилното й развитие и давайки й някакви общи /поне/ рамки на поведение. А те не предполагат висене на компютъра до малките часове, или когато има да учи и изобщо - повече от определено време. Предполагат и едно постепенно привикване към дадени правила, които са различни за всеки дом, но общи за всеки един член от него, независимо в каква хормонална фаза от развитието си е. Защото това е животът, нали? Освен ако не я подготвям за подивяване на някой самотен остров.

ето, ти обвързваш висенето пред компютъра с ученето, а не го отделяш само по себе си като опасно и поради това да го забраняваш! Да, точно работата е там, че рядко човек осъществява идеята "да си троши главата", защото това е трудната часто. По-лесно е да се наложат правила. Дори бих казала, че голяма част от правилата ги налагаме, за да се чувстваме ние самите спокойни, да потиснем тревогата си, независимо дали е компютър, скачане с парашут или дърдорене с приятелка цяла нощ. Дори когато станат пълнолетни, пак няма да ги чувстваме достатъчно големи, а тогава ще се започнат тревогите от вида - а да не се ожени прекалено рано, а дали се прибира вечер да спи в квартирата, а дали работодателят не я прецаква... И става като в онази реклама с доброто момче, говорещо по скайпа с мама и тати "а ядеш ли хубава храна - да, мамо"... 

Андариел, толкова съм съгласна с теб...винаги съм си мислила, че един от основните проблеми на родителите е, че възприемат своите възприятия като общовалидни и ги налагат на децата, защото те са деца, не разбират, не знаят, не могат още...повече вглеждане и разбиране на детето трябва, а не просто налагане на правила. Което не означава липса на правила....
Аз например си спомням, нали ви казвах, че всеки ден имах задължения вкъщи. И си спомням лятото как отивах всяка сутрин при майка ми и задавах въпроса - каква работа имам. Тя ми казваше - това, това и това. Като я свършех, отивах при нея и питах има ли още. отговаряше ми се - не, свободна си. Оттам нататък, свободата ми позволяваше да правя каквото пожелая, без майка ми да ми влиза в стаята, да ме проверява какво правя и т.н. И аз знаех, че това си е моето време и ще го прекарам както ми е  кеф. И това ме правеше безкрайно щастлива. Хем си отмятах работата, хем си получавах моето си време. На 14 г. лятната ваканция съм си лягала в 2-3-4ч., но сама си знаех, че в училищно време трябва да съм овреме заспала, ако не искам да дремя по чиновете Но никой не ми е висял на главата да ми казва в 10.00да съм се завила през глава

А къде прочете, че някой нарежда в 22 да се завива през глава?

Анди, ох никак не ми е лесно с правилата, да знаеш, ама никак! Но виждам как самата тя е по-спокойна когато нещо е установено и как се превръща в абсолютен невротик, когато е висяла повечко време в интернет и когато аз изпитвам съмнения кога трябва да й кажа да спре.
Айде само не ми казвай, че си ги оставила твоите на безметежен самотек, щото не го вярвам. Сега ще кажеш - ама те сами се регулират. Е, все отнякъде са се научили, или пък си случила на разумни тийнове.

Кафе, образно казано, бре, не казвам, че я караш в 22ч. да се завива през глава. По-скоро имах предвид това, че Утро страда, че дъщеря й си ляга късно.

Виси на компа до късно, има разлика. Или викаш, що пък й пука? Да си ляга тя щом й се спи и да си спи спокойно

разбира се, че не съм ги оставила на безметежден самотек! Обаче се усещам понякога как твърде много стягам правилата, и то това се случва когато или съм изплашена, или изнервена от нещо, и децата също се изнервят. Когато си поохладя главата и погледна отстрани, или баща им ми обърне внимание, в много слуучаи установявам, че съм пренавила пружината. В общи линии зная какво правят на компютъра и то е, че основно гледат филми или си имат по една-две игри, които играят. Какво да направя сега, не ми пречи, нека си гледат филмите, стига да не ми пречат на мен да легна! Никой не ги оставя да щъкат из мрежата. Чак на кой знае колко разумни не съм случила, но като цяло ги зная какво правят. И аз съм стояла посреднощ да играя или да гледам филм, та не ми пречи, щом няма комуникация с трети лица, които не са от личните им приятели, които ние познаваме. За комуникациите сме се разбрали и държим нещата под око, но какво толкова за филмите и игрите, кой ли пък не го е правил (навремето и аз да имах компютър под ръка, и аз щях да играя)! Спомням си, че навремето, когато имаше Десета муза на втора програма, редовно го гледах, а нашите отдавна си бяха легнали, или пък гледах късните филми на първа, когато се сбъркваха да пуснат нещо по-нестандартно, а не Робинята Изаура. Откъде иначе можех да зная за кинокласиката, точно от късните филми на телевизията по соца, защото се смятаха за по-странни и драгите зрители вече отдавна спяха! 

И на мен хич не ми е лесно с правилата, но определено е по-лесно да наложа твърди правила, отколкото да местя границата според ситуацията, защото твърдостта се отстоява по-лесно от един родител и не му се налага много да изпада в размисли. За съжаление колкото по-големи стават, толкова повече границите са в сивата зона, а не черно и бяло. Обаче, как да се научат иначе, нали утре ще пораснат и като отлетят, вече няма да има кой да им чертае ясни граници, а ще трябва да решават в крачка кое е правилно и неправилно, опасно и безопасно!  Баси, като бяха малки беше по-лесно!

Попаднах случайно на тази тема, и ми се иска да дам една малко по-различна гледна точка.
Аз самата израснах с компютър и интернет, и мога смело да твърдя, че НЕ това е причината пуберите да се отдалечават от родителите си. И въпреки, че пубертетът ми е минал пред компютъра(без ограничения), в момента най-близките ми хора са моите родители, а майка ми е най-добрата приятелка. Просто всяко дете има нужда от негово си лично пространство и негови си лични неща. Негово си лично израстване. Всеки човек е различен, за това и похода трябва да е различен. За един ясните правила са важни, а за друг отблъскващи.