Голямата ми дъщеря е на 13 години и половина. Отдавна при нас започнаха проблемите с пубертета, но аз така и не мога да им свикна или да намеря правилния подход. Постоянно ми се струва, че губим връзка. Колкото и да се опитвам да установя някакви приятелски отношения, не успявам.
Тийнейджърката прекарва времето си предимно на компютъра. Принципно не искаме да я лишаваме от нищо и да й налагаме забрани и вероятно сами сме си виновни за настоящото положение. Направо нерви не ни останаха вече всеки божи ден да се разправяме за този компютър.
Тя с нас почти не общува. Едвам успявам да я подпитам по нещо за училище. Не иска да ходи никъде с нас. Понякога вечер я викаме да гледаме заедно някой филм - отново отказва. като я питам защо, тя ми отговаря, че какво да правела с нас, ние сме седяли на дивана и сме гледали телевизия.
Постоянно е в лошо настроение и винаги отговаря с тон на скандал. Изобщо ние сме врагове за нея. Което ми е адски обидно и така и не мога да го приема. Просто се чудя как е правилно да постъпя. Хем искам да я оставя на мира като не виждам, че не й се общува с нас, хем не искам съвсем да спрем да общуваме...
Вкъщи си имаме и малка сестричка, към която каката е страшно негативно настроена. Поради простата причина, че детето има желание да общува с нея, а тя в същия момент не иска да изтърве нещо в компютъра. Също нещо много болно за мен, но вече се примирих и оставих нещата на течението.
Сега като поредна екстра се оказа, че сме влюбени и лошото настроение стана вече съвсем перманентно.
При вас така ли е?
Как общувате със своите тийнейджърки?
Наистина никога не съм предполагала, че е толкова трудно. В момента нямам абсолютно никаква представа вече какво да правя или казвам. Изключително ми е неприятно и обидно от държанието й - грубо към всички членове на семейството. Неприятно ми е вечно намръщеното й изражение. Неприятно ми е това, че вкъщи освен да яде, да спи и да виси на компютъра друго не прави. Вече не чете книги. Не гледа филми. В домакинството нищичко не помага. Говоря с нея за тези неща почти всеки ден, но ефект няма никакъв. Обикновено тя с физиономия на досада ме изчаква да си свърша монолога и толкова.
Струва ми се, че все още е твърде малка, за да се държи по този безцеремонен начин. Според мен проблемите изцяло произтичат от компютъра - този бич на съвремието ни, който краде всяка свободна минута. Но пък дали е правилно да я лишим изцяло? Защото постоянно се уговаряме за някакъв разумен интервал на ползване, но тя никога не го спазва и отново е повод за ежедневни разправии... Няма да забравя как я бяхме наказали седмица без компютър и понеже нямаше какво да прави, общуваше с нас и със сестричката си, правихме заедно разни неща. След време ми каза, че това била най-противната седмица през живота й, а аз така се радвах, че прекарваме заедно...