Не съм наясно със законите в България, но те съветвам да се консултираш с адвокат. Няма значение кога е придобито жилището. При развод могат да ти го присъдят. На мой съсед в БГ бившата му жена остана в апартамента му, купен от майка му, след раздялата и още живее там. Било семейно жилище.
- Публикувана: 28 септ. 2017, 15:51 ч.
- Последно мнение: 22 окт. 2017, 18:01 ч.
Поредна изневяра!
Нищо не може да оспори . Имота най-вероятно е прехвърлен с дарение , като дарителя си е запазил част от него за пожизнено ползване . Това по принцип може да се оспорва, но само от страна на роднини на мъжа ѝ , ако се чувстват ощетени от сделката . От страна на съпругата нищо не може да се оспорва .
Програмите за работа на хора с увреждания са за работа с минималната заплата за страната. Как си представяте с инвалидна пенсия от 150лв и минимална заплата да се плаща наем, режийни, лекарства, специална храна и други разходи? И утре като остане без работа по програмата, с какво ще плаща? То не че и така получава достатъчно, за да си позволи квартира. Много е лесно да си врътнеш д-то и да напуснеш с достойнство, само че можеш ли да си го позволиш? Когато си млад и здрав, да, ама когато си болен и в предпенсионна възраст , което означава, че никъде не те вземат на работа, как точно става?
Никой, ама съвсем никой не й даде подобен съвет. Но трябва да се мисли какъв изход има тя, ако мъжът й реши да се разделят. Или серийните кръшкачи вървят с гаранция, че си остават женени докрая? На мен първата ми мисъл би била, ако напористата любовница утре реши да се настани в апартамента с мъжа ми, аз къде отивам?
Програмите за работа на хора с увреждания са за работа с минималната заплата за страната. Как си представяте с инвалидна пенсия от 150лв и минимална заплата да се плаща наем, режийни, лекарства, специална храна и други разходи? И утре като остане без работа по програмата, с какво ще плаща? То не че и така получава достатъчно, за да си позволи квартира.
А хората с увреждания нямат ли право да работят нормална, нормално платена работа? Или тогава им спират пенсията? В смисъл може ли тя да влезе в джобс.бг и да кандидатствува за работа по обява, която не е специално предназначена за инвалиди?
А като инвалид няма ли да получи по-висока издръжка при развод?
Какво бих правила аз в ситуацията на авторката?
1.Бих спряла да го забелязвам.Ще си гледам домашната работа-пране, чистене, готвене, и до там.С него-само служебни разговори.
2.Бих почнала да липсвам от дома почти всяка вечер.С приятелки/сама на кафе/на театър/разходки/по магазините.....просто да не съм сама у дома.
3.Бих ходила на еднодневни-двудневни екскурзии....почти всяка седмица, разхождайки се из центъра, ми пробутват в ръцете разни брошури за подобни, организирани за самотни/възрастни/с малки финансови възможности, хора.До Турция/Гърция/Македония....
4.Бих се огледала за любовник....Да, и аз съм на 50, и мераклии не липсват.
5.Естествено, работа на всяка цена, по възможност.И не толкова за парите, а просто да не седя у дома и да се самоизмъчвам......И улична чистачка бих станала, наравно с циганките, само и само да не седя у дома....
Накратко, бих организирала живота си така, все едно той е просто наемател, когото съм принудена да търпя.И бих направила всичко възможно да се засичаме възможно най-малко.
1.Бих спряла да го забелязвам.Ще си гледам домашната работа-пране, чистене, готвене, и до там.С него-само служебни разговори.
2.Бих почнала да липсвам от дома почти всяка вечер.С приятелки/сама на кафе/на театър/разходки/по магазините.....просто да не съм сама у дома.
3.Бих ходила на еднодневни-двудневни екскурзии....почти всяка седмица, разхождайки се из центъра, ми пробутват в ръцете разни брошури за подобни, организирани за самотни/възрастни/с малки финансови възможности, хора.До Турция/Гърция/Македония....
4.Бих се огледала за любовник....Да, и аз съм на 50, и мераклии не липсват.
5.Естествено, работа на всяка цена, по възможност.И не толкова за парите, а просто да не седя у дома и да се самоизмъчвам......И улична чистачка бих станала, наравно с циганките, само и само да не седя у дома....
Накратко, бих организирала живота си така, все едно той е просто наемател, когото съм принудена да търпя.И бих направила всичко възможно да се засичаме възможно най-малко.
Програмите за работа на хора с увреждания са за работа с минималната заплата за страната. Как си представяте с инвалидна пенсия от 150лв и минимална заплата да се плаща наем, режийни, лекарства, специална храна и други разходи? И утре като остане без работа по програмата, с какво ще плаща? То не че и така получава достатъчно, за да си позволи квартира.
А хората с увреждания нямат ли право да работят нормална, нормално платена работа? Или тогава им спират пенсията? В смисъл може ли тя да влезе в джобс.бг и да кандидатствува за работа по обява, която не е специално предназначена за инвалиди?
А като инвалид няма ли да получи по-висока издръжка при развод?
Какво бих правила аз в ситуацията на авторката?
1.Бих спряла да го забелязвам.Ще си гледам домашната работа-пране, чистене, готвене, и до там.С него-само служебни разговори.
2.Бих почнала да липсвам от дома почти всяка вечер.С приятелки/сама на кафе/на театър/разходки/по магазините.....просто да не съм сама у дома.
3.Бих ходила на еднодневни-двудневни екскурзии....почти всяка седмица, разхождайки се из центъра, ми пробутват в ръцете разни брошури за подобни, организирани за самотни/възрастни/с малки финансови възможности, хора.До Турция/Гърция/Македония....
4.Бих се огледала за любовник....Да, и аз съм на 50, и мераклии не липсват.
5.Естествено, работа на всяка цена, по възможност.И не толкова за парите, а просто да не седя у дома и да се самоизмъчвам......И улична чистачка бих станала, наравно с циганките, само и само да не седя у дома....
Накратко, бих организирала живота си така, все едно той е просто наемател, когото съм принудена да търпя.И бих направила всичко възможно да се засичаме възможно най-малко.
1.Бих спряла да го забелязвам.Ще си гледам домашната работа-пране, чистене, готвене, и до там.С него-само служебни разговори.
2.Бих почнала да липсвам от дома почти всяка вечер.С приятелки/сама на кафе/на театър/разходки/по магазините.....просто да не съм сама у дома.
3.Бих ходила на еднодневни-двудневни екскурзии....почти всяка седмица, разхождайки се из центъра, ми пробутват в ръцете разни брошури за подобни, организирани за самотни/възрастни/с малки финансови възможности, хора.До Турция/Гърция/Македония....
4.Бих се огледала за любовник....Да, и аз съм на 50, и мераклии не липсват.
5.Естествено, работа на всяка цена, по възможност.И не толкова за парите, а просто да не седя у дома и да се самоизмъчвам......И улична чистачка бих станала, наравно с циганките, само и само да не седя у дома....
Накратко, бих организирала живота си така, все едно той е просто наемател, когото съм принудена да търпя.И бих направила всичко възможно да се засичаме възможно най-малко.
Все едно аз съм го писала това
Това е и най-правилното решение за дадената ситуация според мен. Ако е трябвало нещо да се прави, да го направила авторката преди това, сега вече е късно за радикални промени. Човек с хронична болест никога не знае кога болестта ще напредне, кога ще се влоши състоянието и/или няма да има възможност да работи. Казвам като човек с хронична болест също. За започнеш отначало на 50, трябва да можеш да си го позволиш първо.
Добре, а ако мъжът й реши да я изгони - понеже може - какво бихте я посъветвали да направи тогава? Не е речено, че вечно ще са заедно само защото тя си трае и не му прави скандали
desita, как ти се виждат отношенията с мъжа ти, има ли вероятност да иска той раздяла? Или се чувстваш спокойна, че можеш винаги да си живеете заедно?
desita, как ти се виждат отношенията с мъжа ти, има ли вероятност да иска той раздяла? Или се чувстваш спокойна, че можеш винаги да си живеете заедно?
Скрит текст:
Какво бих правила аз в ситуацията на авторката?
1.Бих спряла да го забелязвам.Ще си гледам домашната работа-пране, чистене, готвене, и до там.С него-само служебни разговори.
2.Бих почнала да липсвам от дома почти всяка вечер.С приятелки/сама на кафе/на театър/разходки/по магазините.....просто да не съм сама у дома.
3.Бих ходила на еднодневни-двудневни екскурзии....почти всяка седмица, разхождайки се из центъра, ми пробутват в ръцете разни брошури за подобни, организирани за самотни/възрастни/с малки финансови възможности, хора.До Турция/Гърция/Македония....
4.Бих се огледала за любовник....Да, и аз съм на 50, и мераклии не липсват.
5.Естествено, работа на всяка цена, по възможност.И не толкова за парите, а просто да не седя у дома и да се самоизмъчвам......И улична чистачка бих станала, наравно с циганките, само и само да не седя у дома....
Накратко, бих организирала живота си така, все едно той е просто наемател, когото съм принудена да търпя.И бих направила всичко възможно да се засичаме възможно най-малко.
1.Бих спряла да го забелязвам.Ще си гледам домашната работа-пране, чистене, готвене, и до там.С него-само служебни разговори.
2.Бих почнала да липсвам от дома почти всяка вечер.С приятелки/сама на кафе/на театър/разходки/по магазините.....просто да не съм сама у дома.
3.Бих ходила на еднодневни-двудневни екскурзии....почти всяка седмица, разхождайки се из центъра, ми пробутват в ръцете разни брошури за подобни, организирани за самотни/възрастни/с малки финансови възможности, хора.До Турция/Гърция/Македония....
4.Бих се огледала за любовник....Да, и аз съм на 50, и мераклии не липсват.
5.Естествено, работа на всяка цена, по възможност.И не толкова за парите, а просто да не седя у дома и да се самоизмъчвам......И улична чистачка бих станала, наравно с циганките, само и само да не седя у дома....
Накратко, бих организирала живота си така, все едно той е просто наемател, когото съм принудена да търпя.И бих направила всичко възможно да се засичаме възможно най-малко.
Точка 2,3 и 5 са сложни в нейния случай, защото могат да я вкарат много бързо в кетоацидоза
. Тя има нужда от рутина и ред в живота. Резки промени във време и температура, нередовно хранене, смяна на режим за сън може да се окажат фатални.Светецът и Непозната дама, благодаря ви за поясненията.
Ънноун лейди, а като кандидатства за работа длъжна ли е да съобщава болестта си? Или може да не им каже на работодателите.
Бианка, тя каза, че може да иде у баща си, но е там е тясно и не и се иска да спи в леглото на покойната си майка
Добре, а ако мъжът й реши да я изгони - понеже може - какво бихте я посъветвали да направи тогава?
Скрит текст:
Не е речено, че вечно ще са заедно само защото тя си трае и не му прави скандали
desita, как ти се виждат отношенията с мъжа ти, има ли вероятност да иска той раздяла? Или се чувстваш спокойна, че можеш винаги да си живеете заедно?
desita, как ти се виждат отношенията с мъжа ти, има ли вероятност да иска той раздяла? Или се чувстваш спокойна, че можеш винаги да си живеете заедно?
Ако се стигне до там, предполагам винаги може да се върне в дома на родителите си, или да отиде при дъщеря си ......
Аз в моя "житейски път" до тук съм се убедила в едно:Дългосрочните планове ВИНАГИ се провалят.Колкото и да са разумни, колкото и да са далновидни, колкото и да са сигурни на "първо четене".Правиш си някаква план-програма за следващата година, например, а се оказва, че още на третия месец трябва да променяш програмата кардинално, вследствие на нововъзникнали обстоятелства.
Та, тя е в позиция, в която трябва да решава нещата в движение, ден за ден.И възрастта, и болестта, и финансовото й положение просто не са предпоставка за изпълним предначертан план.
A защо не се обърнеш за помощ към дъщеря си? Аз мисля че тя е достатъчно възрастен човек и има правото да се намеси в отношенията на родителите си. Да говори с баща си, да го преземи ако може. Два такива примера познавам. Децата, вече възрастни и семейни, много бързо приземиха дъртите коцкари. Засрамиха се от децата и си седнаха на гъза.