Как общувате с тийнейджърките

  • 7 875
  • 127
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 24 467
Никой не може да каже със сигурност какъв е проблемът й... Може би ако излиза повече навън или се запише да тренира нещо и смени обстановката, нещата ще се променят.

Работата е там, че каквото и да напишем ние тук, ако ще сто човека да се изредим, това няма да ти помогне кой знае колко, защото всяко семейство е различно.
....
Признавам си, че като прочета/чуя "всичко направихме, всичко дадохме, никога не е лишаван/а от нищо, не е спиран/а от излизане", и нещо ме кара да застана нащрек. ... И аз така реагирам на подобни изявления.

 Peace
Именно. С това и почнах и затова мога само да споделя ние какво правим и какви резултати има у нас, като се придържам към конкретика някаква.  
Страничните занимания са наистина много важни. За всички.

Огромно значение за първото дете има всяка промяна, която настъпва с идването на следващите. Затова се и въздържам да коментирам казуса- нищо не знам за семейството. Но съм виждала лично много разнообразни случаи. И понякога съм си мислила, че ако съм на мястото на голямото, направо бих изпушила. Най- разнообразни причини е имало за това. 

# 16
  • София
  • Мнения: 62 595
Така, както е зададен въпросът "как общувате с тийнеджърките", единствено мога да се почеша по главата ето така  newsm78. Ми, де да знам как общувам с нея! Никога не съм се замисляла. Свикнали сме с една-друга още откакто се е родила, аз съм й майка, а тя ми е дъщеря - къде с прегръдки и целувки, къде със сълзи и сръдни, къде аз мрънкам на нея, къде  тя на мен... Както се казва, има динамика в отношенията ни, защото всяка от нас има своите добри и лоши настроения, радости и проблеми. Може би единственото, което някак ми се откроява в ума е, че винаги гледам още откакто бяха  малки, да имам време за общуване на четири очи с всяко от децата, без да се пречкат останалите членове на семейството.

# 17
  • Мнения: 158
Родителят лесно може да накара малко дете да учи и да чете, но често не това са личните стремежи на самото дете.
Според мен това е основния проблем - че ги караме и те докато са малки изпълняват, а ние си мислим, че всичко е чудесно. Но един ден се оказва, че не е и ние сме изненадани.
Цитат на: utro77
никога не й е липсвало внимание и грижи. Приспивала съм я с приказки, играла съм си на кукли, дори понякога може и да съм прекалявала с грижите.
От самото начало се бях постарала да възпитам у нея любов към учението, към книгите. И както казах, тя е пълна отличничка. Прочете поредицата Хари Потър още в 3-4 клас.
Винаги абсолютно всичко, от което е имала нужда й е било осигурявано. Никога не съм я лишавала от излизане с приятели или забавления.
Това не означава нищо. Според мен възпитаваме децата си със собственото си поведение и реакции, дори и в ситуации, които не ги касаят пряко. И... с разговорите си с тях, разговори в които не просто се "насипват" правила, а всяко нещо се обяснява.
Да се търси къде и какво може да е пропуснато смисъл няма. Във вече създалата се ситуация: да се раздават правила - колко време да е пред компютъра или да се опитвате да я подканите да "гледа филм с вас" - най-много да се запъне повече. Като се замисля аз също вися пред компа непрекъснато и не мога да си представя специално да седна да гледам филм, независимо, че отдавна не съм в пубертета ...  Аз бих я оставила за момента, ако искам да свърши нещо в къщи - ще го отправя като молба за помощ. И това което Andariel е писала: питай я тя от какво има нужда

# 18
  • Мнения: 28
Карате ли се за оценки или нещо друго, различно от компютъра?

# 19
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 346
утро беше пуснала една тема още миналата година. Заглавието беше нещо за времето за интимности. В темата бяха споменати същите проблеми и се говори и за възпитанието на момата. Като гледам нещата не са се променили. Това е и една от причините да не давам мнение в темата, защото не виждам какво ново мога да добавя. Прави ми впечатление, че мъжът и неговата позиция по въпроса ги няма никакви.

# 20
  • Мнения: 8 962
Темата ми е провокирана от поредното спречкване снощи. В почивните дни обикновено гледаме да сме навън, особено сега в пролетното време. За съжаление, тя обикновено не проявява желание да излезе на разходка с нас. Където и да решим да отидем, винаги с недоволство се приема от нейна страна - пак ли там, пак ли това.... А имаме чудесен и много голям градски парк, със съпруга ми пък обичаме да ходим да тичаме на един по-пуст стадион. Изобщо не правим едно и също. Но според нея е скучно. Не настояваме да идва като не иска. Та снощи се прибираме с малкото дете от пазар. Пръво, че в стаята й цареше пълен хаос, след като сто пъти бе помолена да оправи, а тя прекара деня главно на компа. В хола пък се беше настанила да слуша музика, отново яла пила и всички отпадъци си ги струпала без намерение да ги изхвърли. За 5 минути 3 пъти се развика на малкото, което нищо не искаше от нея, а просто се намираше край нея в съответния момент. Тя изобщо така "любезно" разговаря обикновено с всички у дома.

Не съм искала да се изкарвам някоя супер майка. И аз съм човешко същество. Но всички много добре знаете какви майки има, дето много не обръщат внимание на децата си. Аз определено не съм от тях.

Иначе появата на малкото дете - както и да се случи, все ще има някакво отражение върху голямото. И може би не е много приятно да си бил център на вселената 9 години и вече да не си. Доколкото са ми позволявали силите, винаги съм обръщала внимание на двете деца според нуждите. Първата година тя много се радваше на бебето и се включваше с някакво желание за помощ. Когато проходи и започна да й пипа нещата, започна да не го харесва много и така до сега, особено, ако я помоли да играят.

За оценки не се караме никога. Както писах, тя е пълна отличничка.

Саморая , да така е. Проблемите са все още налице.
И въобще не е вярно, че позицията на мъжа ми я няма никаква. Както се вижда в първия пост пиша в множествено число именно с тази цел. Смятайте, че излагам и гледната точка на мъжа ми. Но все пак, когато става дума за дъщери, майките са тези, които контактуват с тях с една идея повече от бащите.

# 21
  • София
  • Мнения: 62 595
А ти как се изрази, покани я "да дойде с вас" или да "отидете заедно"? Как точно формулираш думите си в такива случаи? Комай демаркационната линия не е прекарана от детето, а от възрастните в семейството. Номерът не е децата да правят това, което е интересно и важно за родителите, всички да правят нещо, което е приятно и е за всички. Има ли нещо, което да прави от теб и дъщеря ти "ние"? Според мен, въпреки всичко, детето си търси внимание точно като 3-годишните - с правене напук и "оставете ме".

# 22
  • Мнения: 18 010
Приела съм, че това е период на откъсване от родителите и още по- голям завой към приятелите. Дори не намирам за нормално обратното- да търсят мен на тази възраст основно за компания. Тогава бих се притеснила. Насила да общуваме- това не бих приела.

 Peace
Джуди, много ми допадат твоите постове  Heart Eyes
Наистина го има откъсването, но и аз като Джуди смятам това за нормално. Моята не е в лошо настроение, напротив, добро си ми  е детето не мога да се оплача, и със сестра си много се занимава. Но на мен ми е мъчничко това порастване  Confused

това вместо запис, сега се връщам да прочета постовете ви внимателно.

Утро, много хубава тема, дано ни е от полза на всички тийн- мами  Heart Eyes

# 23
  • Мнения: 46
утро беше пуснала една тема още миналата година. Заглавието беше нещо за времето за интимности. В темата бяха споменати същите проблеми и се говори и за възпитанието на момата. Като гледам нещата не са се променили. Това е и една от причините да не давам мнение в темата, защото не виждам какво ново мога да добавя. Прави ми впечатление, че мъжът и неговата позиция по въпроса ги няма никакви.

Може ли да ми дадете линк към тази тема? На мен ми е интересно, иначе нямаше да се старая да преписвам анкетата да я ползват и други родители.
А ролята на бащите я няма спомената, понеже тук отново се поведе една безсмислена борба коя е по-по-най от майките, и бащите отново ги забравихме. Не разбрах защо ме дават за емблематичен пример, Андариел много обича да се нахвърля върху другите без да ги разбира, само и само да изкаже, което си е намислила.   #Crazy

Всъщност детето само си избира кой е авторитет. При нас е избран за непогрешимия бащата. Аз съм добрякът, любвеобилният и чувствителният, поради което най-много греши и на когото най-много намират кусури да се сърдят. Мен като ме изкараха тук супермайка със суперпретенции въобще не е така. Но все пак това миналата година беше 7-ми клас, възраст за кандидатстване в гимназия, в България децата са подложени на огромно напрежение. Едно огромно излишно натоварване както за притеснените родители, така и за децата. Не знам защо е измислена така системата хората да бъдат пошашавени от изисквания на образованието,  точно с деца в пубертета.  Confused

# 24
# 25
  • Мнения: 158
Темата ми е провокирана от поредното спречкване снощи.
Аз въобще не схванах каква е причината за спречкването  newsm78 отказ да прави това което вие искате, една разхвърляна стая и неизмити чинии ...
и пак се солидаризирам с поста на Andariel

# 26
  • I want it all and I want it now.
  • Мнения: 4 696
И аз имам две деца. Обаче не натоварвам голямото с грижи за малкото.
Например малката излиза с баща си да кара колело ,а аз излизам с големият да свършим нещо.
Или обратното ,така че всяко от децата  да получи и персонално внимание.
Обърнете и само вие внимание. Отделете си един ден да прекарате заедно сами. Попитайте я какво иска да прави Peace Дори и да се разходите по магазините да и купите един сладолед ще бъде време само за нея.

# 27
  • Мнения: 46

Благодаря за линковете, Саморая.  Hug

# 28
  • София
  • Мнения: 62 595
Ти пък, какво искаш от мен сега, юля? Нали приятелките ти са те посъветвали да не си хабиш енергията, послушай ги! Аз дори не съм се обърнала към теб, нито съм нагрубила някого. Опитвам се да задам въпросите, които могат да помогнат на жената. Когато има само "аз" срещу "ти", "аз" срещу "вие", или "аз" срещу "те", то няма как от самосебе си да стане "ние", освен ако поне единият не направи нещо смислено, за да създаде у другия усещането за "ние". И на мен майка ми да ми каже "ела с нас в парка", хич няма да ми създаде усещане за цялостност, а за тях двамата плюс аз, т.е. те двамата са си достатъчно, ама хайде, и мен да поканят.

# 29
  • Мнения: 18 010
И аз не я натоварвам с грижи за дребната, знам, че това е много досадно за големите, чувала и виждала съм такива примери  Peace
Излизам основно с дребната, голямата си излиза с нейната си компания, какво да прави с  мен  newsm78 С нея ходим по магазини основно. На мачове ходи с баща си, но то е все по нейно желание. Не я карам да идва с нас, когато няма подходяща компания за нея, разбирам напълно, че ще и е скучно, но тя никога няма да ми откаже...

Общи условия

Активация на акаунт