Как общувате с тийнейджърките

  • 7 871
  • 127
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 8 962
Темата ми е провокирана от поредното спречкване снощи.
Аз въобще не схванах каква е причината за спречкването  newsm78 отказ да прави това което вие искате, една разхвърляна стая и неизмити чинии ...
и пак се солидаризирам с поста на Andariel

Причината за спречкването беше най-вече грубият тон, другото са екстри. Направих забележка за тона - не било вярно. То изобщо все не е вярно - нито за седенето на компютъра, нито за лягането и т.н.
А за стаята - моля, моля, нека не е това, което ние искаме. Изобщо апелирам да не се хващаме за думите, а по-скоро да обсъждаме в цялост. Изобщо не е въпрос дали аз искам тя да си прибере стаята или да направи това или онова. Въпросът е, че не е редно в стаята й да цари хаос, особено щом съм я помолила десетки пъти. Думичката е "помолила".


[/quote]
А ти как се изрази, покани я "да дойде с вас" или да "отидете заедно"? Как точно формулираш думите си в такива случаи?

Нямам представа как точно съм задала въпроса. Ти, примерно, винаги ли специално обмисляш думите си към своето дете, преди да ги изречеш?!

# 31
  • Мнения: 24 467
Как е у вас, Утро? Малкото дете има ли правото да й "пипа нещата"? У нас може, само ако собственикът позволи и винаги е било така. На какво могат да си играят две деца с 9 години разлика и ти държиш ли голямата да го прави? Моите се лигавят с едни плюшки обикновено или се боричкат, стига и двамата да искат, обаче.
Някак имам чувството, че ти приемаш голямата като враг. И тя, вероятно, го долавя. И реагира по подобен начин. Тук си пишем откровено, нали? Ти се дразниш от нея, вбесяваш се. Пишеш така, все едно, че става въпрос за възрастен човек, който нарочно се държи безогледно зле с всички вкъщи и на теб ти писва от това негово поведение.
Но случаят касае дете, което сте възпитавали у вас. Имаш право да недоволстваш, но не го приемай като война, която дъщеря ти ти е обявила. Защото не е така.

Че той и моят синковец не ще да излиза с нас, приемаме го за съвсем нормално. Без значение къде ходим и какво правим- приела съм, че нашата компания не му е толкоз интересна вече. Даже сега, за майските празници, ще остане да спи у баба си и дядо си, за да не идва с нас на почивка, а да е с приятелите. И аз на неговите години изобщо не исках да съм "с мама и тате", имах си приятелките и никой не бе в състояние да ме откъсне от тях.
И аз съм повишавала тон, ръфали са ме моите хора- съвсем нормални неща са това. Ей на, моят в събота нещо премина на високи честоти- ми скастрих го /аз съм си директна, домашните- също/ и си продължихме да си караме по живо- по здраво. Голямо чудо станало! Едни "не обръщат внимание на децата си", а други смятат, че децата им трябва да живеят по точно указаната им схема. Ми не става това.
Пак конкретика- моят пубер честичко забравя да си очисти я стаята, я храната- от игра съм го връщала да го направи. Не е спорил, понеже това го практикуваме от І клас още. Има ангажименти- не ги свършил- прибира се да си ги довърши. Другият път- пак така. Само дето гледам да си слагам пранги и да не се нервирам чак толкоз. Помня времето, когато и аз съм била такава достатъчно добре.

Юля, то кандидатстването е ошашавващо за онези, които се поддават на ошашкване. Лично за мен не е кой знае какво фатално нещо, смятам, че просто някои хора му отделят повече от нужното внимание, време и емоции. И така скофтят и децата. Последните го разбират- кога по- рано, кога по- късно. Не съм чела темата ти миналата година. Явно е имало някакво търкане. Няма смисъл. Хората имаме различна скала на ценностите просто и това е напълно естествено.

# 32
  • Мнения: 28
По-скоро мисълта й е дали си привлякла вниманието й. Ако тя не се разбира (ревнува) със сестра си, отидете само вие двете, както бяха казали по-горе.


Ще оправите ли заглавието?  Peace

Последна редакция: пн, 22 апр 2013, 16:13 от ≾_Smile_≿

# 33
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 346
Това дете въобще ли не говори с вас?

Цялата работа ми прилича на едно насилствено вмешателство от ваша страна в личния ѝ свят. Доколкото може да има личен свят едно дете на възраст, в която все още е зависимо от възрастни.

Не ми се рови, но изводите, които си правя са, че проблемите се дължат на пълен игнор от ваша стана към детето при раждането на второто. Малкото е обсебило времето ви. За вас това може и да не е така, но за голямото е. То е било на 9 - възраст, в която едно жизнерадостно дете може да се занимава и забавлява напълно само. Отговор не получих. Преди те попитах дали си ангажирала голямата с гледането на малкото. Повсеместно е мнението, че голямото не бива да се насилва да отглежда малкото. Но пък ако самото то има желание, пък ти не си разрешавала под предтекст "малка е", "не разбираш", "внимавай" все едно тя е малоумна, а същевременно си я оставила на самотек и си и декларирала права на голяма, за да обръщаш време на малкото. Не се чуди, детето сега игнорира теб.

Бащата какво казва. До тук видях само гледна точка на майка, която нарича малкото "сестричката", а за голямото сипе огън.

Последна редакция: пн, 22 апр 2013, 16:13 от Саморая

# 34
  • Мнения: 8 962
Джуди, какво означава малкото дете дали има право да й пипа нещата? Какво трябва да последва, ако ги пипне - някаква санкция ли??? Малкото дете почти не влиза в стаята на кака си. С течение на времето голямата се е научила да си прибира ценните неща, които не иска да бъдат пипани. Нямаме проблем в момента с подобно пипане.
В предишни теми съм споделяла, че ми е болно, че двете деца нямат общ език помежду си и не се получава някаква занимавка. Когато беше малкото по-малко и ми е било трудно да се справя с домакинските задължения, се е случвало да помоля каката да си играят за малко. Но е било молба, не заповед. Видях, че го прави с огромно нежелание и от много време насам вече не я моля. То и малкото поотрасна и вече се занимава по-самостоятелно.  
Аз също не държа и не настоявам да излиза с нас голямата. Зная, че вероятно ще й е скучно. Но все понякога е добре да го прави, нали?! За да се разнообрази самата тя й го предлагам. Не настоявам и не й се сърдя като откаже. Споменах го, за да опиша по-пълно ситуацията.

# 35
  • I want it all and I want it now.
  • Мнения: 4 696
Бащата един и същ ли е на двете момичета?

# 36
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 346
С какви думи говориш, когато трябва да я убедиш да се разнообрази с гледането на малкото? Ти я молиш, тя се инати. Моля те - не искам. Това ли е целият разговор?

Бащата един и същ ли е на двете момичета?
Интересен въпрос.



Споменах го, за да опиша по-пълно ситуацията.
В тази ситуация има много неизвестни.

# 37
  • Мнения: 24 467
Джуди, какво означава малкото дете дали има право да й пипа нещата?

Съвсем буквално- дали му е позволено от ВАС да ги пипа. Точно защото съм се нагледала на разнообразни ситуации в разни семейства. Защото едно по- голямо дете се дразни, не без основание, ако родителите позволяват.
Защо санкции? Нали е било бебе до скоро малкото, то не разбира от санкции, но и когато писне, желанието му не следва да се удовлетвори на мига, само защото поискало. Понеже и друго иска- иска да не му се пипа.
Просто не се пипат чуждите работи и толкова. Малките разбират, нали и аз съм минала по този път. Ако големият не дава- нещото не се предоставя на брат му. Свиква се бързо.
Питах затова, понеже ти самата го споменаваш, а и понеже го намирам за важно.

Хубаво правиш, че вече не я караш да се занимава с малкото. Така е и редно. Това не е в нейните задължения. Не е като другото- да си оправя стаята и чиниите.

Може и никак да не иска 2-3 години да излиза с вас. Никъде. Всички мои познати с деца на около тази възраст са така. Независимо колко на хубаво място ти смяташ, че отивате. Особено ако вече сте в лоши отношения. Просто го приеми. И не се ядосвай на това. От постовете ти прозира яд и затова. Даваш самата ти такива примери.

Бащата един и същ ли е на двете момичета?


Може и да не е. Хрумна ми да питам, но не посмях. Има нещо специфично...

Последна редакция: пн, 22 апр 2013, 16:26 от Judy

# 38
  • Мнения: 3 818
Утро, моята дъщеря още не е стигнала до пубертета, но пък аз толкова добре си спомням моя Laughing Помня как сред връстниците ми беше някак си почти въпрос на чест да не се разбираш особено много с родителите си Laughing Хиперболизирам, разбира се, ама споделяне, разбирателство, приятелство, моля ти се, какви са тия лигни Laughing Майка много искаше да споделям. А аз нямах изобщо, ама изобщо никаква потребност от това, имах си приятелки за тая цел. Прибирах се вкъщи, вечерях и се качвах в стаята си. Слушах музика, обаждах се по телефона, занимавах се с мои си неща. Никога родителите ми не са ми настоявали да стоя при тях. Но не са намирали драма в това, че не гледам филм заедно с тях. Просто аз телевизия не обичах да гледам и ми беше скучно и ако ме караха да им правя компания, сигурно щях да изперкам от досада...като бях на 15, с майка ми почнахме да играем табла вечер и тогава с удоволствие прекарвах цялата вечер с тях, защото ми беше забавно. После почнах да гледам футбол и стоях с баща ми до малките часове. Но защото имаше неща, които можехме да правим заедно не насила, а защото ми доставяха удоволствие. Винаги ще съм благодарна на майка ми за това, че ми даваше относителна свобода в това отношение. Както и за стаята - стаята се изискваше да бъде почиствана веднъж седмично, но оттам нататък кое къде и как ще го сложа, никой не ми се бъркаше, това си беше моето царство, а аз умирах да си разхвърлям касетките, книгите, дрехите, просто ми правеше кеф да е такова, хаотично Laughing Така че това, което бих ти дала като съвет е да се опиташ да разбереш какво нея би я накарало да се чувства добре във вашата компания.
Казваш, че обичате да ходите в парка. Ама ти и мъжът ти обичате. Следващият път когато искате да излезете заедно, накарай я тя да каже къде иска да отидете. И изобщо, недей да забравяш, че идиличните представи за семейна разходка в почвините дни е тооооолкова далеч от един тийнейджър, че би го отегчила до смърт Laughing

# 39
  • Мнения: 8 962
Саморая , много мили коментари! Благодаря!
И не виждам какво толкова си се хванала с мнението на бащата - писах в началото в множествено число, за да стане ясно, че мнението е и на двамата. В момента пиша аз, затова пиша от свое име. Ако трябва да го накарам да се регистрира тук, за да си заяви гледната точка!

Бащата един и същ ли е на двете момичета?

От къде пък си направихте изводи за различен баща?????? Shocked

# 40
  • Мнения: 8 962
Това дете въобще ли не говори с вас?

Цялата работа ми прилича на едно насилствено вмешателство от ваша страна в личния ѝ свят. Доколкото може да има личен свят едно дете на възраст, в която все още е зависимо от възрастни.


И какво точно е вмешателството? Моля да се обосновеш!

# 41
  • Мнения: 8 962

Някак имам чувството, че ти приемаш голямата като враг. И тя, вероятно, го долавя. И реагира по подобен начин. Тук си пишем откровено, нали? Ти се дразниш от нея, вбесяваш се. стествено.

Ами не, не я приемам като враг. Но имам чувството, че тя ме приема като враг. Наранява ме това, че винаги е на противното мнение, че не ме слуша, че не й е интересно с нас. И докато вие тук си чешете езиците и се чудите как да ме изкарате най-лошата майка, установих, че вероятно аз самата по-пресилено приемам нещата. Именно поради онази причина, която споменах преди малко - малкото е по-зависимо от мен и общува с мен много повече.

# 42
  • I want it all and I want it now.
  • Мнения: 4 696
Опитайте се да говорите и намерете начин да си оправите взаимоотношения с детето. Обърнете и персонално внимание.  
След една,две години, няма да можете.
Успех.

Имам чувството ,че толерирате малката много повече от голямото дете. Затова попитах.  Peace

# 43
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 346
Детето реагира грубо на твоите покани. Досадно му е да се бъркаш в живота му и да му правиш планове за деня. То разбира поканата ти за разходка като вмешателство. Ако я поканиш и тя откаже, ти продължаваш ли да настояваш, да ѝ обясняваш как семействата трябва да ходят на неделна разходка? И мен да ме молят настоятелно да правя неща, които не искам, и аз ще се озъбя по някое време.

От къде пък си направихте изводи за различен баща?????? Shocked
Близко е до акъла.

Бъди благодарна за всичко. Детето ти се е научило да казва НЕ. В тази възраст това е много трудно.



Направете си разходка заедно. Кажи ѝ как се чувстваш. Попитай я тя какво иска. Чисто човешки разговор. Изключи нравоученията и императивния тон. Гарантирам ти, ще се повтори   bouquet

# 44
  • Мнения: 28
Всички имате право по малко... От една страна е добре да прекарва време някъде, различно от това на компютъра и майката се чуди как да я накара да стане. От друга страна пък, постоянните забележки и молби отегчават детето до степен, че да му влиза през едното ухо и излиза през другото. Но насила хубост не става.

Отидете някъде само двете, попитай я какво й се прави и прекарайте един ден само двете заедно, със сигурност ще й хареса.  Peace

Общи условия

Активация на акаунт