Постъпих глупаво, как да се извиня

Ако системата е твой авторски продукт, който си направила без да ти е поръчан от работодателя (или да е в съответствие и в обема на трудовите ти/договорни или законови задължения) и да ти е казано да я въведеш в нея, няма проблем. Не си длъжна и имаш право да я опознаеш и да прецениш как да я въвеждаш в работата, ако това въобще е твое задължение.
Споко.

Ако се чувстваш тъпо, обаче - и кажи в прав текст. Поне аз съм винаги директна и хората ме разбират. Чисто и просто "Ей, малко тъпо ми стана, че не ти споделих за моите улеснения, но първо трябваше да те въведа в работата - така както очакват началниците, за да не се изложа аз. Нека свикнеш, после можем да ползваме моята програма и двете" .... и те така  

И защо да трябва да я ползват двете? За да може втората по-бързо да ѝ заеме мястото? 

Кажи и директно. Това е, което можеш да направиш. Човек често прави глупости. Важното е да си ги разбира и да си ги признава. Това е моето мнение. Тарикатски постъпки са ми неприятни.
Трудът си е твой. Разбирам терзанията ти. Но да криеш, е детско.
Дано колежката ти излезе разбран човек и оцени искреността ти.
Ако ли пък не, неин си проблем.

Ха спокойно бе аз като разкрих на моята нова колежа работата си в табличен вид и и показах всички хитринки и улеснения ,сега колежката е на път да ме замести .Нали знаеш че новите изпълнени с ентусиазъм за голяма заплаха за работното място

забравяте когато и вие навлизахте в съществото на работата.  
гадна работа , но е в сила инстинкта за самооцеляването.  

Не можеш ли да се 'измъкнеш' с нещо от сорта на "не можах да ти я покажа по-рано, защото трябваше първо да я погледне и одобри шефа"?

Аз не виждам за какво трябва да се извиняваш.

Това е и моето мнение. Открито казваш какво си направила, извиняваш се и до там. От нея зависи дали ще приеме извиненията ти

Нито й дължиш обяснение, нито й дължиш извинение! Не се показвай слаба, защото свястната колежка, която е хубав човек би те изместила, ако има тази възможност! След една година пиши тук дали е толкова хубав човек! Ти си изработила системата за твое улеснение. Не цениш ли труда си? Не си длъжна да я улесняваш! Нито ти плаща тя, нито пък работи за теб!

Ако ще работите паралелно, не мисля, че трябва да се извиняваш за каквото и да е! Даже не съм сигурна, че трябва да я информираш.
Ако обаче, тя ще те замества... Добре е да я светнеш!

Ами казали са ти вече. Не си била длъжна да й казваш и майчиното си мляко, но те разбирам как се чувстваш. И аз навремето си бях играла да си правя специални тематични речници на работа и разни таблици с данни, за да не ми се налага да ровя като ненормална за всеки документ и първо си мислех да си трайкам. Обаче като дойде новата колежка, която даже трябваше някаква по-висша от мен да го раздава и да ме разпитва невинно нямало ли било начин да намери от някъде нужната терминология, все пак реших да й услужа.
После пък тя като напускаше ми завеща един неин тефтер с важно инфо, което си беше записала и което щеше да ми е нужно като я няма вече, за да й върша работата. Не че беше длъжна да ми го дава. Можеше да ми обясни надве-натри какво прави, но беше така добро момичето, да ми даде всичко черно на бяло.

Аз съм на принципа каквото повикало, такова се обадило. Затова все си мисля, че направеният жест рано или късно се връща. Не съм от хората, които ги е страх, че някой ще им вземе хляба.

В ситуацията си постъпила най-разумно според мен след като не си си разкрила картите веднага на човек, когото не познаваш. Сега ако имаш желание за обсяснение и споделяне, винаги има начин да се измъкнеш дипломатично. Аз на твое място бих казала нещо по повод на това, че не си споделила системата, защото си преценила, че освен за теб едва ли би била полезна за друг, особено някой който изобщо сега започва тъй като има много тънкости. Но понеже са минали няколко месеца и колежката е по-запозната с нещата, може би сега е момента да обсъдите дали системата би сработила и за нея. Но това е изцяло твой избор, аз също не мисля, че и го дължиш.

Няма защо да се извиняваш.
Ти си минала по нейният път, без улеснения.
Сега е нейн ред да се учи от А и Б.
Когато е готова, можеш да я запознаеш с твоя продукт.

При обучение на новопостъпил аз разбирам приемо-предаване на основния обем работа. Всякакви улеснения се правят индивидуално, според разбиранията на улеснения. Това, че нещо съм човъркала и правила за мое улеснение, не ме прави длъжна да го обяснявам на новопостъпилите. А пък още по-малко ще тръгна да се извинявам, че не съм го споделила.

И аз съм така 

Нищо не и казвай. Информацията е най-скъпият ресурс в съвременния свят.   Как'Сийка и Мери Джейн също са ти го казали.

Щом сама си си направила нещо, което да ти улесни работата не си длъжна да го споделяш. Всеки си има метдология и предпочитания Според мен не е тъпо. Даже няма смисъл да се обясняваш, ако те пита нещо и отговаряй, ама това си е Know-how, което си е твое:)

От друга страна обаче, ако работят съвместно и се заместват, може би е по-добре колежката да бъде просветена. Ако колежката не знае за тази система и авторката отсъства от работа, после авторката ще трябва да наваксва сама пропуснатото, което ще трябва сама да си въвежда в системата (след като казва, че е свързано с организацията на работата).

Таман ще има как да "забие" новата, че никаква не я е свършила, докато нея я е нямало. 

И аз мисля, че е по-добре да я информираш, без да се обясняваш много, много, защо едва сега й го споделяш. Ако искаш да й се извиняваш - извини й се, но не смятам за нужно. Човек трябва да постъпва добре с колегите си. Щом се чувстваш зле, значи имаш нужда да споделиш работата си с другите. А това, че си издаваш тайния продукт и ще те изместят - да има вероятност, но ако си толкова добра, няма как да стане или пък ще си намериш по-добро място  

Няма ненаказано добро ! Затова по-добре си замълчи и не прави услуги без да ти са поискани!

Лошо си си постлала, ако за в бъдеще ще работите заедно.
Ако колежката е разбрала за твоята система, значи не е глупава и вероятно ще се възползва - дали за твое и общо добро ще разбереш по човека.
А ти защо съжаляваш, че си създала системата и всъщност защо не си я официализирала?

Е чак да се извиняваш.  Нали си я въвела в работата, както си е. Сега просто можеш да е улесниш. Никой от шефовете Ви не е създал "програмата " за улеснение. Нека първо види за какво става въпрос, а после сама да прецени кое и е по- лесно Може пък да не и хареса твоя метод    

И аз мисля че трябва да си замълчиш и да не повдигаш въпроса

Абсолютно точно! 

Прегледах на бързо отговорите.
Аз пък не одобрявам, че не си и казала. Лично аз мразя отношение към новодошлите тип "Блъскай се, както аз съм се блъскал, когато постъпих!"
Разбирам и защо се чувстваш гузна. Аз също бих се чувствала гузна. Бих постъпила така: тя вече е разбрала, че ти имаш система за улеснение, за която не си и казала, за да не те обвинява за това макар и да е лъжа, защо не се оправдаеш някак. "щях да ти кажа за този лесен начин за работа, по-късно, когато разучиш класическия начин, тъй като в началото, когато не си ориентирана не съм сигурна, че ще разбереш таблицата, която съм направила и как тя може да те улесни."
Не се разбира конкретния проблем, работата ти и тази таблица, но аз съм правила подобни улеснения, които за мен работят, а колегите ми не могат да ги разберат не ги приемат и не работят по моя начин, това може да е причина да не се обясняваш на дълго и на широко за своите открития и начин на подреждане на работата.

Абе всеки се бори за хляба си , аз не бих дала на никой изкараната ми с кървав труд работа

Прав текст и искрено извинение. "Не знам и аз защо го направих, но осъзнавам, че не бях права" - би трябвало да смекчи всякакви обстоятелства.

Повтарям се от някоя друга тема, но: нищо човешко не ни е чуждо!

Авторката споделя, че се чувства гадно.
И аз бих се чувствала гадно. За това бих казала на колежката: Виж Мими, много си ми симпатична, кофти ми е, че не ти казах за това улеснение, но тъй като не те познавах, реших да изчакам. Надявам се да не се сърдиш, нека я ползваме и двете, надявам се на коректност.

Значи първо не мисля, че е нужно да се извиняваш и обясняваш. Ако желаеш, може да споделиш системата там с колежката си и толкова. Ще имаш много поводи да покажеш добро отношение и за в бъдеще. Щото има едни такива муцки много сладки в началото, дето съм им висяла на главата месеци наред, правила съм им всякакви услуги, купувала съм им неща по тяхна молба пък те после благородно забравят да си ги платят и прочее, и най-накрая отиде едната да ме наклепа на шефа, че не искам да й помагам /вече на шестия месец вдигнах ръце, щото и аз си имам моя работа/ понеже сигурно й завиждам. Оттогава - всички на дистанция и съм си много добре.

Авторката драсна и не каза каква е тази система... Някой май си прави психологическо проучване. Нищо, ще се включа.
Аз също не бих казала. Може да го нарекат егоизъм, самонадценяване или по друг начин, но - аз работя, за да изкарам личната си заплата, и всяко улеснение, което сама съм си измислила, не считам за нужно да споделям чрез ДВ.
Има и някои нюанси.
Първо, моята лична система е в различна степен непригодна за усвояване от другите. Няма "може", няма "има вариант" да (не) разбере - истината е, че подобни неща изключително рядко се схващат в пълнотата им от околните.
Второ, не не съм длъжна да споделям, но ако някой ми поиска помощ, мога да обясня точно за конкретната задача как да се свърши по-бързо.
Трето, всеки средноинтелигентен и адаптивен човек (а в офисите имат претенции да са такива) би си създал собствена система, за да си улесни и ускори работата. Колежката може да разработи своя.

Според мен темата е пързалка.

"Кървав труд"...леле какви силни думи!

Ако все още не си продала успешно продукта си, не виждам проблем, че не си го споделила.

така е ,смятам работата си за такава,тежка и трудна е, а осен стреса отровния въздух който дишам там и залитането ми на път към вкъщи след всеки работен ден ми се струват вече кървав труд

Малко взехте да "залитате"...
Тежка , трудна и стресираща работа, че и отровен въздух, не предполагат чак толкова някакви "иновации", които да пазиш от колегите!

Аз, пък с радост споделям с колегите си новостите, които създавам. Дори съм създавала удобства и за чуждата работа - ей така просто защото знам как да го направя и виждам, че те се мъчат. Много добре се чувствам, когато помогна на някого - хем и аз научавам по нещо ново.
В предишната ми работа ме преместиха в друг отдел, но аз завърших всички разработки и подобрения, които бях започнала. Дори последното подобрение изобщо не съм го използвала, защото системата тръгна след като започнах в другия отдел, но се радвах, че колежките се справят с моето творение  Когато реших да напускам фирмата, колежката, която пое моята работа получи на готово всичките ми подобрения и открития. И сега, като се чуем по телефона, се радвам, че се справя по-добре от мен, защото това означава развитие.
Никога не съм имала комплекси относно оценката на шефовете.

ами не е така ,работя в офис на печатница ,длъжността ми е мениджър продажби офиса се намира пряко до производствения отдел ,разделен със  стена от гипсокартон ,работата ми предполага много иновации лично направени от мен за мен

Аз споделям всичко с колегите ми още от момента, в който не съм сама в моя отдел, а сме двама  Може би и затова ме повишиха наскоро да ги ръководя, и вече няма накъде.
Казвам,че дори и да не си казал нещо веднага, винаги можеш да кажеш,че е защото не си била сигурна как ще се възприеме. И аз самата винаги съм леко по-скептична към нов човек, нормално е...

Аз пък такава работа, дето ме трови, бих я предотстъпила с радост  
В буквален и преносен смисъл.

Виж, не съм чела всички коментари. Ще започна с моето мнение що  е работа. На работа ти не си приятел с другите, ти си техен колега, не си им и роднина, а си им и конкурент. От там нататък твое задължение е да се сработвате добре в екип и да си полезна, но и да си гледаш своя интерес. От тази гледна точка, не си направила нищо чак толкова нередно, ако си смятала, че това ще има дивиденти за теб.
Според мен най-добре е пред екипа директно да кажеш за това, което си организирала, не само пред колежката. Спомени го пред всички, така хем те ще могат да го ползват, хем ти ще трупаш точки. Бъди спокойна и невъзмутима и горда когато го казваш. Непременно и шефът да знае!

Това, коет си направила е по-скоро дребнаво, но е напълно разбираемо. Даже не е и неетично, защото ти това, което си направила там, си го направила за себе си по собствена инициатива. Не забравяй - много неща в социалните отношения се разминават, ако се държиш невъзмутимо и спокойно. Вече ако шефът ти е поръчал да го направиш това и ти не си го споделила с другите, тогава вече е лошо. Но доколкото разбирам, случаят не е такъв. Споко и не бъди толкова самокритична, чак пък да се извиняваш.

За мен това е ключовото в ситуацията. Щом питаш как, а не дали трябва, значи ти сама усещаш, че трябва да се извиниш. Кажи: "Съжалявам, сгреших." По-лесно е отколкото си мислиш. Това не е сценка, за пред шефа или колегите, трябва да си остане между вас. Това не е признак на слабост, а на сила. Чест и прави, че не те е упрекнала и не го е радухала.
Щом ще работиш с този /добър/ човек, значи трябва да се отнесеш към него с нужното доверие, уважение и професионализъм. Не позволявай дребнави дърпаници на чергата към себе си да развалят добрите ви професионални отношения. След време това ти остава - отношението. След време, дори и да си тръгнеш от това ти работно място, това което остава и се помни е именно цялостното ти отношение и държание като професионалист в екипа. А не дребните подскачания за заслуги, "кой е по-по-най".

Никога не казваме всичко, което знаем и не показваме всичко, което можем 

за съжаление в момента не виждам алтернатива , дано скоро намеря друга работа , но определено не ми се занимава с това вече

Като чета отговорите, се сещам за ученическите си години. Как някои криеха и не даваха да им видиш написаното, а други, тези които приемаха за естествено да се справят с всичко, раздаваха надлъж и шир. Учителите винаги са знаели кои са по-умните, логичните и аналитичните. Предполагам, работодателите и те не лапат мухи.

 

Най-умните биха изкарали пари от това, което са направили. 

И аз смятам, че няма за какво да се извиняваш. Но за да спре да ти е гадно, кажи й, че досега си й показвала нещата такива, каквито са, но ти имаш разработена система, която ги улеснява и ако прецени, може да я ползва.
П.П. В началото всички нови са мили и симпатични.

Аз се присъединявам в групата на тези, които мислят, че не трябва да се извиняваш.
Е, то има значение за какъв продукт става дума и т.н. и т.н., но ще дам един пример от моя живот...
През ръцете ми също минаха много новаци. И понеже в работата ни често използваме едни и същи примерни думи и команди, намерих една програма, в която ги запаметяваш и после ги пускаш с шорткъти.
На всеки новак обаче я показвах едва на 3-4я месец, като "изненада". Защото ако се научат още от началото, че при даден случай натискат CTRL и А, при друг - CTRL и B, няма да научат нищо от работата. Те се радваха и се съгласяваха

Затова казах, че зависи от програмата, от нещото, но според мен ако си я направила ЗА ТВОЕ улеснение, а не за улеснение на екипа - съвсем не трябва да се извиняваш за нищо.
Ако си я направила за екипа - нормално е първо мацката да свикне с нещата и едва като навлезе в работата да се улеснява.

Еми те хората са си го казали - открий в какво си най-добар и никога не го прави безплатно 

Хо хо хо!! Не ви завиждам за стреса и съмненията, в които живеете. Души на дребно. Да правят пари от това От съучениците си
Днес едната е печеливш  адвокат в Лондон, правещ 6 цифрено число годишно, друг-професор в Москва, трети-знае 4-5 езика, без проблем работи навсякъде, защото е с МИО, четвърти е преподавател в Оскфорд....да продължавам ли, мога да изброявам още много.
Ако само парите ви хранят, направо сте за съжаление. Но явно никога не сте контактували с извънредно умни хора, жалко. При тях тези страхове ги няма. Да създадат новиции, им е хоби.
Весели празници.....

Малко смешно ще се получи според мен да каже на колежката си: "Абе, виж сега, аз тука разработих една система за улеснение. Само аз знам за нея, но срещу заплащане ще ти обясня как действа."

До някаква степен може би зависи и какви са настроенията във фирмата. Понякога единоборството и вечната конкуренция се диктуват от самите шефове. Аз като човек, който оценя готовността на колегите си да обясняват и който радушно помага на свой ред ( тя и позицията ми е била винаги такава,  по-скоро да помагам с информация, отколкото да си я стискам за себе си), малко трудно вирея в такава среда.
Последния път случих на колеги, които много добре знаят, че ако не ме вкарат в играта, няма и как да ги замествам после и няма такива скрити-покрити неща, но съм имала и такива, които съвсем открито са заявявали, че нарочно не искат да те просветят - именно защото ги е страх да не им изядеш хляба. Той примерно е шофьор със средно и някак си се е докопал до тази работа и продължава да се натиска там. Защото знае, че не навсякъде са достатъчни връзките и доносничеството, за да просперираш. Та и малкото, което знае няма да ти го даде лесно.
За мен да помогна на колега, с когото работя и да му обясня тънкостите на работа е по-скоро въпрос на лично достойнство, отколкото на това дали някой щял да го оцени и да изкарам пари от това.
Особено пък когато напускам и знам, че този след мен, ако не е разбрал всичко както трябва, ще се мъчи като грешен дявол, някак си не ми иде отвътре да се спотайвам. Нищо, че на предишната ми работа това изобщо не беше оценено от работодателя. Просто е въпрос на отношение. Моето отношение към моята работа и към човека, на когото я предавам.
 Била съм на мястото на новака и знам какво е чувството, че си в необрано лозе. И последното, което си помислих за тази преди мен е, че е много находчива и умна.

Не е въпросът да изкараш пари точно от мижавата програмка. Въпросът е да не те издухат утре заради милата нова колежка.

А защо непременно трябва да те издухат?

Защото живеем в пазарна икономика.

И само наивник, който не го е преживял все още мисли, че хората са като него.

+1 

Обратното е параноик, който си мисли, че хората са като него.
Щом самият ти си готов да пързулнеш колегата по нанадолнището, защо и той да не го направи?
Правилно, всеки очаква от хората това, на което самият той е способен.

Не е нужно да си параноик, защото носиш обеца на ухото си.
Наричай го както искаш, аз ще стискам палци да не те въвличат в ситуации, от които да излизаш с моя извод.

Имаше една приказка -Пътят към ада е осеян с добри намерения ............
 

Чудо на чудесата, не знам защо си мислиш, че не съм се сблъсквала с кариеристи, които са готови да премажат всекиго по пътя си?
Просто това не е нещо, заради което мога да пренебрегна някои мои простички принципи.
Който иска да се блъска с лакти, да заповяда. Но постоянният страх да не бъдеш изместен, не води към нищо добро. Особено, когато самият ти си го внушаваш.

Има и още един аспект, който не е за пренебрегване.
Когато работите в един отдел: ти и новият човек и особено когато ти си този, който го въвежда в работата, при допуснати грешки и пропуски в работата много по-строго се съди старото куче, защото се очаква, че до голяма степен ти си този, който носи отговорност за обучението на новия. Ако стане някоя издънка, винаги старите служители са тези, които опират пешкира и след това трябва да оправят кашата.
Новият поне през първите 3 месеца е малко като на гости. Може би чак след 6-тия месец започват малко по-малко да го третират като редовен служител със всичките му отговорности и последиците от тях.
Та в този ред на мисли, ако аз обучавам един такъв новак ( както и ми се е случвало, както се е случвало и да клепам заради грешки, допуснати от нови хора), и ако има начин да го предпазя от грешки, касаещи общата ни работа, не бих се поколебала да го просветя къде и в какво именно да бъде внимателен или как да се организира. Стига разбира се да е готов да го приеме, защото има и такива, които си мислят, че знаят всичко.

Не знам, там където работите вие как са поставени нещата, но аз говоря на базата на моя личен опит.

Buttinsky, говорим едно и също и двете, но аз не визирам постоянен страх.
Но да, мислех, че не си попадала в такава ситуация.А сега вече мисля, че не си имала работа с луд кариерист, готов на всичко, дори на лъжа, за да си извърви неговият си път по стълбичката.
За мен е нормално ако си, да ти светва червена лампичка при всеки, който даде индикация да заеме твоята позиция.И не е задължително да успее, но ако е по-изобретателен може да ти скъса нервите.Рано или късно висшестоящите  разбират що за качество е такъв индивид.

Работата ми е такава, че аз наемам хора/фирмата не е моя/ и държа лично да ги обучавам.
И ако има нещо, което да улесни работния процес, то с него се запознават в последния етап на обучението.За да уловят логиката и за да знаят как биха се справили, ако няма ток и не им работи програмката в  момента.
Предпочитам колегите  да използват бутон "Backspace", след като са се научили да трият с гумичка, образно казано.

Въобще не иде реч за луди кариеристи, понякога става въпрос дори за една шибана заплата в малък град, в който най-обикновената и тъпа работа се търси поне 6 месеца.

на мен ли го казваш Риал знам много добре какво е

Предполагам, че знаеш. А те говорят за кариери...

а въпросът на авторката е съвсем друг 

Въпросът е един, но отговори много 

.