Публикувана: 19 дек. 2013, 20:13 ч.
Последно мнение: 25 дек. 2013, 20:13 ч.

Постъпих глупаво, как да се извиня

7 057
68
1

# 30 20 дек. 2013, 18:09 ч.

out of space
Мнения: 8 574

Авторката споделя, че се чувства гадно.
И аз бих се чувствала гадно. За това бих казала на колежката: Виж Мими, много си ми симпатична, кофти ми е, че не ти казах за това улеснение, но тъй като не те познавах, реших да изчакам. Надявам се да не се сърдиш, нека я ползваме и двете, надявам се на коректност.

# 31 20 дек. 2013, 18:50 ч.

Мнения: 19 527

Значи първо не мисля, че е нужно да се извиняваш и обясняваш. Ако желаеш, може да споделиш системата там с колежката си и толкова. Ще имаш много поводи да покажеш добро отношение и за в бъдеще. Щото има едни такива муцки много сладки в началото, дето съм им висяла на главата месеци наред, правила съм им всякакви услуги, купувала съм им неща по тяхна молба пък те после благородно забравят да си ги платят и прочее, и най-накрая отиде едната да ме наклепа на шефа, че не искам да й помагам /вече на шестия месец вдигнах ръце, щото и аз си имам моя работа/ понеже сигурно й завиждам. Оттогава - всички на дистанция и съм си много добре.

# 32 20 дек. 2013, 19:07 ч.

Мнения: 341

Авторката драсна и не каза каква е тази система... Някой май си прави психологическо проучване. Нищо, ще се включа.
Аз също не бих казала. Може да го нарекат егоизъм, самонадценяване или по друг начин, но - аз работя, за да изкарам личната си заплата, и всяко улеснение, което сама съм си измислила, не считам за нужно да споделям чрез ДВ.
Има и някои нюанси.
Първо, моята лична система е в различна степен непригодна за усвояване от другите. Няма "може", няма "има вариант" да (не) разбере - истината е, че подобни неща изключително рядко се схващат в пълнотата им от околните.
Второ, не не съм длъжна да споделям, но ако някой ми поиска помощ, мога да обясня точно за конкретната задача как да се свърши по-бързо.
Трето, всеки средноинтелигентен и адаптивен човек (а в офисите имат претенции да са такива) би си създал собствена система, за да си улесни и ускори работата. Колежката може да разработи своя.

Според мен темата е пързалка.

# 33 21 дек. 2013, 09:30 ч.

Мнения: X

Цитат на: Marry Djane в пт, 20 дек 2013, 17:45

Абе всеки се бори за хляба си , аз не бих дала на никой изкараната ми с кървав труд работа

"Кървав труд"...леле какви силни думи!

# 34 21 дек. 2013, 09:44 ч.

волно калдъръмче
Мнения: 6 353

Ако все още не си продала успешно продукта си, не виждам проблем, че не си го споделила.

# 35 22 дек. 2013, 21:48 ч.

Мнения: 1 384

Цитат на: buttinsky в сб, 21 дек 2013, 09:30

Цитат на: Marry Djane в пт, 20 дек 2013, 17:45

Абе всеки се бори за хляба си , аз не бих дала на никой изкараната ми с кървав труд работа

"Кървав труд"...леле какви силни думи!

така е ,смятам работата си за такава,тежка и трудна е, а осен стреса отровния въздух който дишам там и залитането ми на път към вкъщи след всеки работен ден ми се струват вече кървав труд

# 36 23 дек. 2013, 00:37 ч.

тук-там
Мнения: 4 274

Цитат на: Marry Djane в нд, 22 дек 2013, 21:48

Малко взехте да "залитате"...
Тежка , трудна и стресираща работа, че и отровен въздух, не предполагат чак толкова някакви "иновации", които да пазиш от колегите! Peace

# 37 23 дек. 2013, 01:02 ч.

София
Мнения: 2 271

Аз, пък с радост споделям с колегите си новостите, които създавам. Дори съм създавала удобства и за чуждата работа - ей така просто защото знам как да го направя и виждам, че те се мъчат. Много добре се чувствам, когато помогна на някого - хем и аз научавам по нещо ново.
В предишната ми работа ме преместиха в друг отдел, но аз завърших всички разработки и подобрения, които бях започнала. Дори последното подобрение изобщо не съм го използвала, защото системата тръгна след като започнах в другия отдел, но се радвах, че колежките се справят с моето творение Simple Smile

Когато реших да напускам фирмата, колежката, която пое моята работа получи на готово всичките ми подобрения и открития. И сега, като се чуем по телефона, се радвам, че се справя по-добре от мен, защото това означава развитие.
Никога не съм имала комплекси относно оценката на шефовете.

# 38 23 дек. 2013, 09:39 ч.

Мнения: 1 384

Цитат на: Wild_rabbit в пн, 23 дек 2013, 00:37

Цитат на: Marry Djane в нд, 22 дек 2013, 21:48

ами не е така ,работя в офис на печатница ,длъжността ми е мениджър продажби офиса се намира пряко до производствения отдел ,разделен със стена от гипсокартон ,работата ми предполага много иновации лично направени от мен за мен

# 39 23 дек. 2013, 09:41 ч.

Мнения: 1 446

Аз споделям всичко с колегите ми още от момента, в който не съм сама в моя отдел, а сме двама Peace

Може би и затова ме повишиха наскоро да ги ръководя, и вече няма накъде.
Казвам,че дори и да не си казал нещо веднага, винаги можеш да кажеш,че е защото не си била сигурна как ще се възприеме. И аз самата винаги съм леко по-скептична към нов човек, нормално е...

# 40 23 дек. 2013, 10:27 ч.

Мнения: X

Цитат на: Marry Djane в нд, 22 дек 2013, 21:48

Цитат на: buttinsky в сб, 21 дек 2013, 09:30

Цитат на: Marry Djane в пт, 20 дек 2013, 17:45

Абе всеки се бори за хляба си , аз не бих дала на никой изкараната ми с кървав труд работа

"Кървав труд"...леле какви силни думи!

Аз пък такава работа, дето ме трови, бих я предотстъпила с радост Peace

В буквален и преносен смисъл.

# 41 23 дек. 2013, 11:37 ч.

Мнения: 2 811

Цитат на: poli101 в чт, 19 дек 2013, 20:13

Здравейте,
извинявам се ако темата не е за този раздел на форума.

Скоро на работа дойде нова колежка, която трябва да въведа в работата и аз го правя, обяснявам и всичко дори без да ме пита, но направих нещо много глупаво и дори не знам защо. Направила съм система, която да улесни работата, но не исках да й казвам, защото ми отне месеци да я направя, за което много съжалявам. Не биваше да постъпвам така, още в началото като не й казах съжалих, но после не можех да й кажа вече, защото щеше да изглежда тъпо, че съм скрила. Тя обаче разбра, нищо не каза разбира се, но се чувствам ужасно, искам да й се извиня някак, но не знам как. Моля дайте някакви съвети какво да правя. Тя е много добър човек и не икам да си разваляме отношенията.

Благодаря предварително.

Виж, не съм чела всички коментари. Ще започна с моето мнение що е работа. На работа ти не си приятел с другите, ти си техен колега, не си им и роднина, а си им и конкурент. От там нататък твое задължение е да се сработвате добре в екип и да си полезна, но и да си гледаш своя интерес. От тази гледна точка, не си направила нищо чак толкова нередно, ако си смятала, че това ще има дивиденти за теб.
Според мен най-добре е пред екипа директно да кажеш за това, което си организирала, не само пред колежката. Спомени го пред всички, така хем те ще могат да го ползват, хем ти ще трупаш точки. Бъди спокойна и невъзмутима и горда когато го казваш. Непременно и шефът да знае!

Това, коет си направила е по-скоро дребнаво, но е напълно разбираемо. Даже не е и неетично, защото ти това, което си направила там, си го направила за себе си по собствена инициатива. Не забравяй - много неща в социалните отношения се разминават, ако се държиш невъзмутимо и спокойно. Вече ако шефът ти е поръчал да го направиш това и ти не си го споделила с другите, тогава вече е лошо. Но доколкото разбирам, случаят не е такъв. Споко и не бъди толкова самокритична, чак пък да се извиняваш.

# 42 23 дек. 2013, 12:05 ч.

Мнения: 216

Цитат на: poli101 в чт, 19 дек 2013, 20:13

Тя е много добър човек и не икам да си разваляме отношенията.

За мен това е ключовото в ситуацията. Щом питаш как, а не дали трябва, значи ти сама усещаш, че трябва да се извиниш. Кажи: "Съжалявам, сгреших." По-лесно е отколкото си мислиш. Това не е сценка, за пред шефа или колегите, трябва да си остане между вас. Това не е признак на слабост, а на сила. Чест и прави, че не те е упрекнала и не го е радухала.
Щом ще работиш с този /добър/ човек, значи трябва да се отнесеш към него с нужното доверие, уважение и професионализъм. Не позволявай дребнави дърпаници на чергата към себе си да развалят добрите ви професионални отношения. След време това ти остава - отношението. След време, дори и да си тръгнеш от това ти работно място, това което остава и се помни е именно цялостното ти отношение и държание като професионалист в екипа. А не дребните подскачания за заслуги, "кой е по-по-най".